Били Хамлин не довърши изречението и погледна Тони, която бе свела очи към пода.
— Госпожице Джилети? Нищо ли няма да кажете?
— Ако имах да казвам нещо, щях да го кажа, нали? — изсъска Тони, извадена от ступора си като гърмяща змия на припек. — Били ви обясни какво се случи. Защо продължавате да ни нападате?
— Да ви нападам ли? — Марта Креймър се извиси с целите си сто и петдесет сантиметра и изрева на разхайтената девойка: — Госпожице Джилети, едно дете е мъртво. Удавено. Не разбирате ли? Полицията идва насам, също и родителите на момчето. Те ще ви нападат, докато разберат точно какво се е случило, как се е случило и кой е отговорен.
— Никой не е отговорен — тихо отвърна Тони. — Беше нещастен случай.
Госпожа Креймър повдигна едната си вежда.
— Така ли? Е, да се надяваме, че полицията ще се съгласи с вас.
След като излезе от офиса на госпожа Креймър, Тони най-сетне даде воля на сълзите си и се хвърли в обятията на Били.
— Кажи ми, че сънувам! Че това е кошмар. Кажи ми, че ще се събудя!
— Шшшт. — Били я прегърна. Беше му толкова приятно да я прегръща. Вече нямаше „горкият Чарлз“. Двамата с Тони бяха заедно в това. — Беше както каза ти. Нещастен случай.
— Горкият Николас! — изви жално Тони. — Не мога да спра да мисля колко уплашен е бил. Колко отчаяно е искал да го чуя и да го спася.
— Недей, Тони. Не се измъчвай.
— Сигурно ме е викал, нали? Сигурно е крещял за помощ. О, боже, не мога да понеса това! Какво направих? Изобщо не трябваше да го оставям сам.
Били избута от съзнанието си образа на трупа на Николас Хандемайър. Когато го откри, момченцето се носеше във водата по очи сред скалите само на метри от брега. Били опита изкуствено дишане, парамедиците цели двайсет минути се бориха за живота на детето. Но напразно.
— Ще ме пратят в затвора! — изплака Тони.
— Разбира се, че няма — категорично отсече Били.
— Ще го направят — закърши ръце Тони. — Вече имам две условни присъди в досието си.
— Наистина ли?
— Една за измама и една за притежание на наркотици — обясни Тони. — Господи, ами ако ми направят тест за наркотици? Сигурно ще го направят. Кокаинът е още в кръвта ми. Тревата също. О, Били! Ще ме заключат и ще хвърлят ключа в морето.
— Успокой се. Никой няма да те заключва. Няма да позволя това.
Били се наслаждаваше на ролята си на силния. Беше му хубаво, че Тони Джилети разчита на него. Че се нуждае от него. Така и трябваше да бъде. Двамата срещу целия свят. Чарлз Бреймар Мърфи не беше достатъчно възмъжал за Тони. Но той, Били Хамлин, щеше да вземе нещата в свои ръце.
Докато галеше косата на Тони, две полицейски коли на щата Мейн спряха на застлания с чакъл паркинг пред лобито на Кемп Уилямс. От тях изскочиха трима мъже — двама с униформи, третият с тъмен костюм и риза. Госпожа Креймър се втурна да ги посрещне с мрачно изражение на съсухреното си старческо лице.
Били притисна още по-силно Тони в обятията си и вдиша аромата й. Прониза го истинска животинска страст. Той прошепна в ухото й:
— Ще ни разделят. Ще сравняват показанията ни. Придържай се към онова, което каза пред госпожа Креймър. Нещастен случай. И каквото и да става, не споменавай дрогата.
Тони кимна отчаяно. Имаше чувството, че всеки миг ще повърне. Госпожа Креймър вече водеше полицаите към тях.
— Не се тревожи — каза Били. — Всичко ще бъде наред. Довери ми се.
След няколко часа, щом малките момчета бяха вече по леглата си, останалите инструктори в Кемп Уилямс насядаха около голямата маса в столовата и започнаха да се утешават един друг. Всички бяха видели пристигането на линейката и отпътуването й с тялото на малкия Николас Хандемайър. Някои от момичетата плачеха.
Мери Лу Паркър попита:
— Според вас какво ще стане с Тони и Били?
Дон Чоут побутна изстиналия хотдог в чинията си и изсумтя:
— Нищо няма да стане. Беше нещастен случай.
Няколко секунди никой не се обади. После някой каза онова, което си мислеха всички:
— Дори така да е. Но е трябвало да видят, че Николас се отделя от групата. Нали работата ни е да наблюдаваме децата.
— Просто нещастен случай! — изкрещя Дон и стовари юмрука си по масата с такава сила, че тя се разклати. — Можеше да се случи на всеки от нас.
Дон бе помогнал да донесат тялото на Николас в лагера. Беше на двайсет и очевидно травмиран от случилото се.