— Наистина е чудесно — съгласи се Теди с усмивка. — Много й се събра на Алексия през изминалата година. Първо Майкъл, а сега и това.
— Хмм… — Съмър чоплеше рибата в чинията си с вилицата. Естествено, на никого не би пожелала покушение, но й беше трудно да прости и да забрави как Алексия бе пренебрегнала Майкъл, както и коравосърдечното й поведение след катастрофата.
— Проблемът е, че хич не я бива да казва „не“, особено когато става дума за работа — продължи Теди. — Съпругата ми има изключително силно чувство за дълг. За обществен дълг. Не е много на мода в наши дни, но тя си е такава. Никога не мисли за себе си.
Съмър едва не се задави.
— Да. — „Наистина ли е толкова заблуден? Да не би куршумът да е рикоширал от ребрата на Алексия и да се е забил в мозъка на Теди?“
— Но стига за моето семейство. Кажи нещо за теб — продължи Теди. — Какво те води в Лондон? Културни развлечения или пазар?
— Всъщност нито едно от двете. Проверявах нещо.
След което разказа на Теди за мотора на Майкъл и той се намръщи.
— Мислиш ли, че има смисъл, скъпа? Да си губиш времето с нещо толкова потискащо?
— А защо не?
— Е, със сигурност в полицията биха огледали подробно мотора, ако мислеха, че има нещо подозрително.
— Може да ти се стори изненадващо, Теди, но полицията не е безгрешна. Оказа се, че наистина е имало проблем с мотора.
Теди внимателно остави чашата си на масата.
— Така ли?
— Да. Макар да не е сто процента сигурно, механикът в сервиза „Сейнт Мартинс“ каза, че следите и изтъняването по спирачките показват, че може да са пипани преди катастрофата.
— Пипани? Какво искаш да кажеш?
— Че някой може да е причинил катастрофата умишлено.
Теди поклати глава.
— Не. Не вярвам. Просто не може да е вярно.
— Чувал ли си Майкъл да има врагове?
— Врагове? Та той беше организатор на партита, а не шпионин.
„Щом казваш“, помисли Съмър, но се въздържа от коментар.
— Е, може да е щипнал нечие чуждо момиче — добави Теди. — Преди да започне връзката ви имам предвид, мила. Но не мога да си представя някой да иска да го убие. Сериозно — не мога.
— Може би целта им не е бил той — каза Съмър. — Може би си бил ти. Или Алексия. Може би в крайна сметка Майкъл е бил просто средство.
Теди избута чинията си настрани.
— Каза, че техникът, на който си показала мотора, не е сигурен.
— Не е абсолютно сигурен. Това доказателство може да не издържи в съда. Не и ако е единствено. Но е някакво начало.
— Начало на какво? — Теди се пресегна през масата и докосна ръката й. — Не ме разбирай погрешно, Съмър, но ми се струва, че виждаш онова, което ти се иска да видиш.
Съмър се наежи.
— Не си го измислям.
— О, не казвам, че си измисляш. Но ти сама каза, че това доказателство е несъстоятелно. Спирачките просто може да са се протрили, когато Майкъл е видял камиона да лети към него и ги е натиснал. Не е ли възможно?
— Технически погледнато, да, би могло — призна Съмър.
— Иска ти се всичко това да има някакъв смисъл. Да има причина за болката ти и за страданието на Майкъл. Но истината е, че няма такава причина. Както и за изстрела на онзи побъркания Дрейк срещу Алексия. Лошите неща просто се случват.
— Не знаеш дали няма причина за случилото се с Майкъл. — Съмър сама се изненада от сълзите си. Теди наистина знаеше как да й въздейства. — Някой може да е повредил спирачките.
— Колкото и да се измъчваш с догадки, Съмър, това няма да ни върне Майкъл.
— Да. Но може да ни отведе до истината.
— Но защо, скъпа? — Теди почна да губи търпение. — Защо някой ще иска да убива сина ми?
— Точно това се опитвам да изясня.
— Като пренебрегваш отговора, който ти е пред очите? А той е: никой не би го направил! Майкъл нямаше врагове. Това не е някакъв мръснишки заговор. А просто нещастен случай. Спирачките понякога просто отказват.
Съмър реши да подхване по друг начин. Беше се надявала, че информацията от Уолтамстоу може да събуди поне любопитството на Теди, но явно не беше така. Така че реши да му зададе въпроса, който бе задала и на Рокси преди седмица.
— Майкъл да ти е споменавал за някаква тайна преди лятното тържество? Нещо притеснително, което е открил?
— Не.