По-неприятна от физическата болка обаче бе тревогата, която се процеждаше в гърдите й като вода през пробойната на кораб.
„Точно това съм аз — пробит кораб. Потъващ кораб“.
След покушението и сдобряването си с Роксан Алексия най-сетне бе капитулирала и се бе съгласила да си вземе отпуск. Премиерът беше очарован, Кевин Ломакс също.
Изявлението на Хенри обясни това като временно оттегляне, почивка, през която министърът на вътрешните работи ще се възстанови физически и психически от покушението. Но Алексия знаеше, че партията никога няма да я върне обратно, не и с труп, заровен в градината й. Злощастната находка на госпожа Марджъри Пилчър беше прекалено скандална дори за Алексия де Вер. С политическата й кариера беше свършено. И тя го знаеше.
— Мамо, татко! Слава богу.
Рокси ги посрещна с видимо облекчение. Беше се върнала в Оксфордшър преди тях и беше единственият член на семейството в Кингсмиър, когато бе намерена ръката.
— Полицията ме разпитва, но аз не знам нищо. Сигурно си мислят, че крия нещо.
— Ако някой те притиска, искам да знам имената им — каза Алексия. През изминалата седмица майчинският й инстинкт се бе завърнал. Сега отново бе истинска лъвица, защитаваща малкото си.
Един нисък дебел цивилен полицай с късо подстригана побеляла коса уверено се доближи до Алексия и Теди и протегна ръка.
— Главен инспектор Гари Уилмот, Криминален отдел на Оксфорд. Просто зададохме на госпожица Де Вер няколко рутинни въпроса. Никой не я притиска за нищо.
— Очевидно сте я уплашили. — Теди наблюдаваше с видимо неодобрение как техническият екип и полицейските кучета нахлуват в дома им. — Този цирк наистина ли е нужен?
Главен инспектор Гари Уилмот се намръщи.
— В градината ви е открит труп на мъж, господин Де Вер. Обикновено се отнасяме към убийствата съвсем сериозно.
— Не преигравате ли малко? От къде знаете, че е бил убит?
— Тогава явно е виртуозно самоубийство, щом е успял да се простреля и после сам да се погребе.
Някой от екипа се изкиска, с което си спечели ледения пронизващ поглед на шефа си.
Дебелият детектив се обърна към Алексия.
— Къде можем да поговорим насаме?
— В кабинета ми. От тук. — Алексия се обърна към Рокси и добави: — Върви да си почиваш, скъпа. С баща ти ще помогнем на главния инспектор с разследването.
— Благодаря, мамо.
— Всъщност, опасявам се, че ще се нуждаем и от трима ви.
— Какво значи това, по дяволите? — наежи се Теди. — Рокси вече ви е казала каквото знае.
Главен инспектор Гари Уилмот вече започваше да губи търпение. „Шибани аристократи. Мислят си, че правилата не се отнасят за тях. Не се ли притеснява, че някой е бил застрелян и оставен да гние в градината му?“
— Защото всички вие живеете тук, господин Де Вер. Не е чак толкова сложно.
Щом влязоха в кабинета й, Алексия взе нещата в свои ръце.
— Естествено, че ще ви помогнем по всякакъв начин, господин инспектор — заяви тя, примижа и сложи ръка на раната си. — Но дали бих могла на свой ред да ви задам няколко въпроса? Казвате, че трупът е на мъж?
— Точно така. Поне според това, което открихме. Както виждате, хората ми продължават да копаят. Не е лесно с целия този пресен бетон.
Рокси взе да се оправдава:
— Вече ви казах, инспекторе. Татко организираше тържество. Брат ми Майкъл се беше заел със строителството на павилиона, но… така и не успя да го завърши.
— Сигурна съм, че знаете какво се случи, инспекторе — продължи Алексия. — Синът ми катастрофира с мотор.
— Да, госпожо. Разбирам, че семейството ви преживява труден момент. Да ви донеса ли нещо? Вода?
Алексия поклати глава.
— Не, благодаря. Дъщеря ми правилно ли ви обясни? Бетонът беше налят за основата на павилиона, който искахме да изградим за тристагодишния юбилей на рода. Майкъл ръководеше проекта. След катастрофата тържеството пропадна. Никой от нас не е в настроение да се занимава със строителство на павилиони.
— Значи синът ви е изкопал основите, така ли?
— Синът ми и работниците, да.
— И синът ви е наливал бетона?
— Да.
Теди кипна:
— Надявам се, не намеквате, че Майкъл има нещо общо с тази работа с трупа?