— Нищо не намеквам, господин Де Вер.
— Хубаво. Защото момчето е на апаратно дишане. Не може да се защити сам и да отхвърли всичките инсинуации, но съм сигурен, че би го направил.
Алексия докосна ръката на Теди, но той се дръпна. Никога не го бе виждала такъв. Теди винаги беше спокойният, а тя — барутлията в брака им.
— Господин главен инспектор — почна тя, — знае ли се кога е бил убит този мъж? Или кога е бил заровен в земите ни?
— Не, още не. Макар че, ако се съди по степента на разложение и разрушаването на останките от скелета, които сме изровили досега, въпреки нагризването от животни и какво ли още не, бих предположил, че става дума за няколко години.
— Ето, виждате ли. — Теди го изгледа победоносно. — Майкъл няма нищо общо с това, нито с павилиона. Замислих проекта преди шест-седем месеца, а започнахме строителството едва през юни, много след като човекът е бил убит.
За миг главен инспектор Гари Уилмот свали професионалната си маска и изгледа Теди де Вер с неприкрита ненавист. За щастие някой от екипа му го прекъсна, преди да е успял да каже нещо, за което после щеше да съжалява.
— Извинете? Бихте ли дошли за малко?
Главен инспектор Уилмот излезе. Алексия, Теди и Рокси се спогледаха поразени. Рокси първа наруши мълчанието.
— Според вас Майкъл знаел ли е?
— Какво да е знаел? — попита Теди.
— За трупа.
Родителите й я погледнаха сякаш е луда.
— Не, разбира се — каза Алексия. — Защо, за бога, ти хрумна подобно нещо?
— По същата причина, която търси и полицията — отвърна Рокси. — Кучето на Пилчър е изровило ръката на самия край на строежа. Майкъл може да е видял нещо, докато копаеха.
— Би могъл. Но очевидно не е.
— Защо да е очевидно?
— Защото ако беше видял нещо, щеше да го съобщи на полицията, нали? Или на нас. Ако е изровил труп, едва ли би го пъхнал обратно, без да каже.
— Освен ако не е имал причина да го скрие — каза Рокси. — Съмър Майър ме попита преди две седмици за някаква тайна. Ами ако е било свързано с това?
Алексия смени тона. Отчаяно й се искаше да не нагнетява напрежение между себе си и Рокси, но не можеше да допусне подобни неоснователни подозрения да се сипят върху горкия Майкъл.
— Съмър е много мило момиче и, сигурна съм, добронамерено. Но наистина е добре да си гледа нейната работа и да спре да души за тайни и конспирации. Всичко това са глупости.
— Съгласен съм — подкрепи я Теди. Предишния ден беше разказал на Алексия за последните разследвания на Съмър и тя не беше останала очарована. — Ако брат ти е намерил труп, щеше да ни каже.
Но това не успя да убеди Рокси.
— Освен ако той не е човекът, който го е заровил — продължи да ги предизвиква тя.
Теди се облещи.
— Какви са тия глупости? Мислиш, че Майкъл може да е убил човек?
— Не казвам, че го е направил. Просто казвам, че е възможно. Всички понякога правим нещо в момент на гняв или при самозащита, или стават инциденти в напрегнат момент. Аз обичам Майкъл. Искам да кажа, че всеки от нас е способен да убие, не е ли така? При извънредни обстоятелства.
— Така ли? — каза Теди.
— Разбира се, че е така, мила. — Алексия наблюдаваше внимателно Рокси, докато изричаше тези думи, и се чудеше дали в тях няма скрито послание, нещо повече, което Рокси се опитва да им каже. — Но, за бога, това се отнася за всички ни.
— Е, съжалявам — каза Теди. — Но не мога да повярвам, че Майкъл…
Главен инспектор Гари Уилмот нахлу в стаята.
— Кучетата са намерили дрехи, заровени отделно, на около трийсет метра от тленните останки. Сред тях беше и това. — И подхвърли на бюрото на Теди стар спортен часовник „Суоч“. — Предполагам, че ще е прекалено оптимистично да очаквам някой от вас да го разпознае?
— Естествено, че не го разпознаваме — озъби се Теди. — Защо се учудвате? Освен лошия късмет, че някой е решил да зарови труп в земите ни, семейството ми и аз нямаме нищо общо с това.
Теди продължи да вилнее, но инспекторът вече не го слушаше. Рокси де Вер бе започнала да надава странен звук, нещо като отчаян вой на животно, хванато в капан.
— Госпожице Де Вер? — Главен инспектор Уилмот я погледна изпитателно.
— Рокси, скъпа… — Теди се втурна към дъщеря си. — Успокой се!
— Госпожице Де Вер, разпознахте ли часовника? Знаете ли на кого е принадлежал?