С неистов крясък Рокси завъртя инвалидната си количка, подпря се на ръце, изправи се, хвърли се върху Алексия и я събори на пода.
Алексия изпищя, защото болката я прониза в гърдите като стрела. Роксан се бе стоварила отгоре й и тя не можеше да помръдне. Само стенеше в безпомощна агония, докато Рокси я стисна за врата и започна да я души. Алексия инстинктивно зарита. Почувства как дъхът й напуска тялото й, беше сигурна, че умира. Защо никой не й помагаше?
— Роксан! — закрещя Теди. — Спри!
— Ти си го убила! — крещеше Рокси. — През цялото това време си ме оставила да вярвам, че ме е изоставил! А ти си го убила! Застреляла си го като животно и си го заровила! Убийца!
Инспекторът успя да откопчи Рокси от майка й и я вдигна. Беше лека като перце. След яростната атака срещу майка си Роксан хлипаше отмаляла на гърдите му, крехка като кукла.
Алексия лежеше на пода и се държеше за гърлото, бореше се за глътка въздух като риба на сухо.
Инспекторът настани внимателно Рокси в количката и коленичи пред нея така, че очите им се изравниха.
— Разпознахте часовника, така ли?
— Беше на годеника ми Андрю — прошепна Рокси и припадна.
31.
— Разпит на госпожа Алексия де Вер, неделя, двайсет и шести ноември, четиринайсет и четирийсет и четири. Разпитващ главен инспектор Гари Уилмот. Госпожо Де Вер, бихте ли описали отношенията си с Андрю Бийзли, годеника на дъщеря ви?
Алексия почна да върти златната брачна халка на пръста си.
— Не и докато не видя дъщеря си.
— Дъщеря ви е в болница. Скоро ще ви информират за състоянието й.
— Искам да знам как е.
— Питам ви за Андрю Бийзли, госпожо Де Вер.
— Мислите ли, че ме интересува проклетият Андрю Бийзли? — озъби се Алексия. — Единственото, което ме интересува, е Роксан.
— Повечето хора биха се интересували от млад мъж, когото са познавали добре и който е бил убит и заровен в градината им — каза главен инспектор Уилмот.
— Нима? Съмнявам се. Не и ако са познавали Андрю — отвърна горчиво Алексия. — Няма да кажа нищо. Трябва да говоря с адвоката си. — Но й беше толкова хубаво, че може да каже истината, най-после да даде воля на омразата си. Усети, че не може да се овладее. — Андрю Бийзли манипулираше дъщеря ми по най-циничния, злонамерен начин. Не го познавах добре, но го познавах достатъчно, за да осъзная това. Единственото, което искаше, бяха парите на Рокси.
— И заради това ли го убихте?
Алексия се изсмя ехидно, но веднага съжали, защото отново я прониза болката от раната й.
— Не говорете глупости — отвърна тя през стиснати зъби. — Никого не съм убивала.
— Дъщеря ви, изглежда, не мислеше, че това са глупости.
— Дъщеря ми е в шок. Къде е съпругът ми? Искам да разговарям със съпруга си.
— Знаете, че не помагате нито на себе си, нито на съпругата си, като отказвате да отговаряте на въпросите ни, господин Де Вер…
Инспектор Хенри Фробишър, един от най-талантливите офицери на полицията в Оксфорд, бе повикан от главен инспектор Уилмот с идеята, че Теди може би ще е по-сговорчив е „друго ченге“.
Нищо подобно. Със скръстени пред гърдите ръце и решително извърната настрани глава, Теди повтаряше мантрата, която бе подхванал още от Кингсмиър.
— Доведете адвоката ми.
— Кога за последно видяхте жив Андрю Бийзли?
— Доведете адвоката ми.
— Има ли някакви основания, дъщеря ви да вярва, че съпругата ви може да е отговорна за смъртта на господин Бийзли?
— Отказвам да отговарям на всякакви въпроси без адвоката си.
— Господин Де Вер, имахте ли представа, че господин Бийзли всъщност е бил мъртъв и не се е върнал в Австралия, както сте обяснили на дъщеря си?
— Доведете адвоката ми.
Инспектор Хенри Фробишър изключи касетофона и изрева на сержанта:
— Доведете му адвоката! Веднага. И направете нужното някой да стои при дъщеря му. Искаме показанията й още щом отвори очи.
Алексия де Вер се заинати.
— Настоявам да видя дъщеря си.
— Не съм сигурен, че сте в положение да изисквате каквото и да било точно сега, госпожо Де Вер.
— Изключете касетофона.
Главен инспектор Уилмот обмисли молбата за момент, после изключи касетофона. Често пробивите в някои случаи се получаваха, когато свидетелите или заподозрените се съгласяваха да говорят извън протокола.