Выбрать главу

— Има ли нещо, което бихте искали да ми кажете, госпожо Де Вер?

— Да, има.

Инспекторът се напрегна. „Това е. Ще направи признания“.

— Искам да ви напомня, че аз все още съм министър на вътрешните работи на тази страна. И като министър съм ваш началник и началникът на вашия началник докладва на мен. Мога да ви уволня. Просто така. — И тя щракна властно с пръсти.

Ако не беше толкова разочарован, главният инспектор би се изсмял. Алексия де Вер може и да беше Желязната лейди, но не го плашеше, нито пък го плашеха нейните могъщи приятели.

— На какво основание? — попита той. — Един млад мъж е бил убит в имението ви, госпожо Де Вер. Може и да не ви е грижа за този факт. Но мен ме е грижа. — Замълча за по-голям ефект. — Мисля, че сте го убили вие.

Алексия стисна устни.

— Въз основа на какво? На параноята на Рокси? На някакъв стар часовник?

— Според мен дъщеря ви е много убедителен свидетел. Имам чувството, че съдебните заседатели ще са на същото мнение. Нека да погледнем истината. Обикновените избиратели не са много топло настроени към вас напоследък, нали? А заседателите са точно такива, госпожо Де Вер. Просто дванайсет обикновени гласоподаватели.

Алексия го изгледа замислено, после отсече:

— Включете касетофона.

Главен инспектор Уилмот натисна бутона и каза:

— Разпитът се подновява, петнайсет и петнайсет.

Рокси де Вер отвори очи.

Всичко беше бяло, светло и красиво. За момент тя се почувства истински щастлива. „Аз съм в рая. В рая заедно с Андрю. Той никога не ме е напускал. Той ме обича, обича ме въпреки всичко“.

А после видя униформения полицай до вратата и мечтата й се разби на пух и прах.

Това не беше раят. И Андрю не беше сияещ бял ангел.

Беше изгнил труп. Кучетата ръфаха разложената му плът.

Писъците й отекнаха по коридора на болницата.

Главен полицай Редмейн от полицейско управление „Темза Вали“ прочете доклада втори път, като внимателно претегли всяка дума, преди да го върне на главен инспектор Уилмот.

Главният полицай беше огромен дебел мъж, червендалест, с бял перчем, което му придаваше жизнерадостния вид на Дядо Коледа. Всъщност Сирил Редмейн имаше остър като бръснач ум и дива амбиция, типична за политиците и рок звездите. Никак не остана доволен, че госпожа Де Вер е закарана в Оксфордския полицейски участък като обикновена престъпничка. Една погрешна стъпка по този случай и брилянтната кариера на Сирил Редмейн щеше да приключи за миг.

От друга страна, имаше труп. И никой, дори хора като Алексия де Вер, не биваше да си мисли, че е над закона.

Главен инспектор Гари Уилмот попита:

— Какво мислите, сър?

— А ти какво мислиш. Гари?

— Мисля, че тя лъже. Лъже през съвършено белите си зъби.

Главният полицай обмисли казаното.

— Хмм. Обадиха ми се от Даунинг Стрийт. Премиерът иска да знае дали ще й предявим обвинение.

— Не мога. Засега. Но бих искал да я задържа за разпит.

— В никакъв случай.

— Поне за още един ден. И съпруга й също.

— Абсурд.

— Но, сър…

— Гари, тя е вътрешният министър.

— И какво? Забъркана е, сър, знам, че е.

— Тогава го докажете. Открийте онази психоложка. Вижте дали тя ще потвърди историята на госпожа Де Вер.

Главен инспектор Уилмот го погледна притеснено.

— Вече го направихме.

— И?

— Тя потвърди историята. Но това не означава нищо. Като нищо може да са го скалъпили заедно. Да са измислили спасителен план, в случай че тялото някога бъде открито. Трябва ми повече време с госпожа Де Вер.

— Е, нямаш го. Не и без други доказателства.

Главен инспектор Уилмот стана да си върви и Редмейн подвикна след него:

— Може и да казва истината, независимо че не я харесваш. И това е възможно.

— На куково лято.

След като Уилмот си тръгна, Сирил Редмейн прочете показанията на Алексия де Вер за трети път. Ако беше вярно, значи много хора имаха погрешна представа за вътрешния министър. И най-вече собствената й дъщеря.

Показания пред полицията:

Андрю Бийзли беше австралиец, треньор по тенис, който дойде на работа в моето семейство преди осем години. Скоро след това той завърза връзка с дъщеря ни Роксан и тази връзка бързо се задълбочи. Прекалено бързо според мен, макар че съпругът ми бе този, който най-силно не одобряваше случващото се. Теди усещаше, че Андрю е използвач и че е наш дълг да предпазим Рокси и да й попречим да се омъжи за него.