— Какво Майкъл?
— Той също не е одобрявал Андрю, нали? Възможно е двамата да са се срещнали да поговорят и да се е стигнало до бой. Може да са пили и нещата да са излезли от контрол.
— Андрю е бил прострелян, Ангъс. Поне така каза полицията. Два куршума в тила. Това не е „бой, излязъл извън контрол“. Това е екзекуция.
— Възможно ли е Майкъл да…?
— Не! — Алексия яростно поклати глава. — Синът ми не е способен на това.
Ангъс Грей повдигна вежда, но Алексия беше непреклонна.
— Не.
— Пак помисли, Алексия. Майкъл е в кома и вероятно ще остане така. Ако го осъдят за това, дори няма и да разбере. Нищо не би се променило.
— Освен че ще бъде заклеймен като убиец! Несправедливо обвинен!
— Добре де. Ами ако лепнат това на Теди? Ще лежи до живот.
Алексия се изсмя отчаяно.
— Това е безумие! Никой от тях не е убил Андрю Бийзли.
— От къде знаеш?
— Защото ги познавам, Ангъс. Познавам ги! — Алексия опита да се успокои. — Виж. Не знам кой е убил Бийзли и не знам защо е заровен в Кингсмиър. Може би са се надявали да ме натопят за убийство. Пълно е с откачалки.
— Възможно е, разбира се.
— Смея да твърдя, че Роксан не беше първото момиче, което Андрю е мамил или наранявал. Кой знае колко врагове може да е имало това момче.
— Да, но да закопаят тялото във вашите земи? Трябва да има някаква връзка със семейството ви.
— Не е задължително. Може убиецът да е някой местен жител, който си е мислел, че никой няма да открие трупа в такава пуста част на имението. И е бил прав донякъде. Останките бяха открити заради павилиона. Ако не беше започнал строежът… или пък ако беше завършен и бетоновата основа беше излята, както беше предвидено… никой нямаше да го открие. Щеше да си има свой собствен мавзолей. Което щеше да е особена чест за него, между другото. Той беше изключително неприятен младеж.
Наблюдаваше как работи брилянтният ум на Ангъс Грей.
— Спомена вероятността някой да се е опитвал да те натопи. Имаш ли предвид конкретно някой? Някой, който би искал вендета или който би имал причина да стигне до подобни действия?
— Не. Хората на Пател може би. Но едва ли биха убили човек, за да ми отмъстят. — Алексия се замисли. — Всъщност имаше няколко инцидента в периода, когато поех поста. Кучето на Теди бе отровено.
— Къде? В Кингсмиър?
Алексия кимна.
— Беше ужасно. Горкият Теди беше потресен.
— Как не!
— Да, но… То все пак беше само едно куче. Не е същото като да убиеш хладнокръвно човек.
Сър Едуард Манинг си погледна часовника и забърза по Странд.
Два и четирийсет и пет. Нямаше да се бави. Трябваше да се е върнал, докато министърът излезе от срещата с адвоката. Но му се искаше да съобщи добрата новина на Сергей.
Алексия де Вер подава оставка.
Шефовете на Сергей, които и да бяха, щяха да получат каквото искат.
Дълбоко в себе си сър Едуард Манинг се страхуваше, че това няма да е последната му среща със Сергей Милеску. Проклетникът все още имаше онези снимки. Все още можеше да го изнудва, да го използва за собствени интереси в бъдеще, ако реши. Но засега поне непосредствената опасност беше отминала. Сър Едуард усещаше, че Сергей е изплашен не по-малко от него. Сигурно щеше да се зарадва на новината. Щеше да е благодарен на Едуард, че му го казва лично, при това веднага щом е разбрал.
Новият апартамент на Сергей се намираше в модерна сграда на Ембанкмънт. Макар да не беше луксозен, младежът едва ли можеше да си го позволи само със заплата като портиер в Камарата на лордовете. Докато подтичваше по стълбите към втория етаж, сър Едуард се зачуди кой ли плаща наема на Сергей. После забрави за това.
На вратата нямаше звънец, затова той почука. После натисна дръжката и за негова изненада вратата се отвори.
— Сергей?
Обикновено младежът не беше толкова небрежен към сигурността си. Но пък попийваше, особено когато имаше тревоги, както напоследък. „Сигурно е заспал на леглото с бутилка «Столична».“
Но не. Нямаше го в спалнята. Купчина старателно сгънати дрехи беше единственият знак, че Сергей изобщо се прибира тук. „Дали не е излязъл набързо и не е дръпнал достатъчно вратата?“ Може би. Но нямаше нищо разхвърляно, което да подсказва някаква спешност. Всичко си беше на място, подредено, спретнато, чисто.