Выбрать главу

Сър Едуард Манинг бутна вратата на банята. Ако Сергей бе напуснал града, би трябвало да си е взел и тоалетните принадлежности. Може и да беше долнопробен мръсник, но хигиената му беше безупречна.

Ваната беше на по-високо ниво, повдигната на нещо като мраморен постамент. Първото, което забеляза сър Едуард Манинг, бе, че тя прелива.

Второто нещо — че не беше вода.

А кръв.

Тялото на Сергей Милеску лежеше неестествено във водата, разпрано през средата като заклано прасе. Беше изкормен.

Сър Едуард Манинг се обърна и побягна.

Беше светъл следобед. Алексия излезе от кабинета на адвоката и тръгна по Грейс Ин Роуд, без да знае накъде и защо. Когато Теди беше до нея, се чувстваше силна, способна, устойчива. Без него и без политическата си кариера беше изгубена, без посока, ставаше уязвима и безпомощна като перце на вятъра.

„Страх ме е“.

Тази мисъл я потресе и тя спря. Част от нея искаше да се втурне обратно към кабинета на Ангъс Грей и да слуша уверенията му, че Теди ще бъде освободен вечерта, че всичко ще е наред. Полицията можеше да го задържи само за четирийсет и осем часа, освен ако не му повдигнеха обвинение. Но Ангъс сигурно вече бе тръгнал към съда.

Можеше да се върне в Оксфорд и да изчака новините, но къде да отседне? Мисълта за още една нощ в хотел я потискаше. „Не мога да продължавам да бягам“. Но не можеше и да се прибере в дома си, не и след оставката, която щеше да бъде обявена на следващия ден. Кингсмиър все още беше място на престъпление и щеше да е окупирано от полиция и репортери още доста време. Чейни Уок беше най-подходящото място, но то също бе оградено от журналисти, които чакаха новината за оставката й като вълци, налитащи на прясно месо. „Още не мога да се изправя насреща им. Не и сама. Не и без Теди“.

— Извинете.

Една невидима ръка я потупа по рамото и я накара да подскочи.

— Какво? Какво искате?

Ръката беше на жена. Тя гледаше Алексия с любопитство.

— Телефонът ви звъни.

В някакъв унес Алексия извади телефона от чантата си.

— Ало?

Гласът на Луси Майър сякаш идваше от друга планета.

— Алексия? Слава богу, че вдигна. Какво става там при вас? Чухме нещо по новините, за някакво убийство в Кингсмиър, но Съмър не казва нищо. Вярно ли е?

— Вярно е — потвърди Алексия. — Откриха труп. На Андрю, любимия на Рокси.

— Не може да бъде!

— Знам. Безумно е, Лус. Полицията още разпитва Теди.

— Но те едва ли мислят, че Теди…

— Не знам какво мислят. Аз подадох оставка.

— О, Алексия, не! Не можеш да го направиш.

— Трябваше. Рокси се срина. Аз наистина… не мога дори да ти опиша колко ужасно е положението… — Гласът й се прекърши. Като осъзна, че минувачите я зяпат, Алексия сви по една алея. — Не знам какво да правя. Не знам къде да отида.

— Аз знам — моментално отвърна Луси. — Ела тук.

Алексия си представи Луси в кухнята й в Мартас Винярд, с престилка на кръста и ръце, побелели от брашно. Как копнееше за тази пълнота, за тази нормалност, за тази сигурност, за предсказуемия живот в какавида, какъвто бе животът на Луси Майър. Живот без амбиция, без риск, без трагедия.

— Толкова си мила…

— Не съм мила — увери я Луси. — Говоря сериозно. Ела тук. Трябва да се възстановиш. Само преди седмица беше простреляна, за бога! Не си свръх жена.

— Знам — тъжно каза Алексия.

— Тогава го направи. Скачай на самолета. Скрий се от бурята тук — на сигурно и далечно място. Съмър каза, че си имала такива намерения.

— Имах. Но това беше преди.

„Защо й отказвам? Какво ми става? Нали тъкмо това исках. Тъкмо това ми трябваше — да се откъсна надалеч. Трябва да отида на сигурно място“.

— Не мога. Благодаря за предложението, но Теди още е в Оксфорд, разпитват го, а Роксан е в ужасно състояние. — Едно настоятелно бип, бип по линията й подсказа, че някой друг се опитва да се свърже с нея. — Може да е от болницата — обясни Алексия. — Или Теди. Трябва да затварям.

С безкрайно съжаление прекъсна разговора с Луси Майър и каза:

— Ало?

— Още ли си наблизо? — Ангъс Грей явно бе силно притеснен.

— Да. Мислех, че си в съда.

— Трябваше да бъда. Ще отида след пет минути. Но току-що ми се обадиха от полицията.

— О, слава Богу! Пуснали са го. Към Кингсмиър ли е тръгнал?