— Това не е вярно — несъзнателно отвърна Алексия.
— Разбира се, че е вярно. Знаех от самото начало, че не си влюбена в мен — продължи Теди с мила самокритична усмивка. — И защо да бъдеш в такъв стар загубеняк като мен? Или млад загубеняк тогава. Но също така знаех, че трябва да те имам. Естествено, семейството ми не беше съгласно. Не си бяха представяли една барманка да стане следващата лейди Де Вер. Но това не ме интересуваше. Нищо нямаше да ми попречи да се оженя за теб, Алексия. Искам ясно да го заявя.
Взе ръката й и я целуна. Алексия се опита да не мисли как същата тази ръка е пробола горкия Били Хамлин в сърцето или как е дръпнала спусъка и е сложила край на живота на младия Андрю Бийзли.
— Но аз съм истински Де Вер — продължи Теди. — И се отнасям много сериозно към това. Трябваше да знам с кого се обвързвам и кого приемам в семейството ми. Трябваше да знам повече за теб. Затова направих известно проучване.
— Как? — попита Алексия. През всичките тези години тя бе в центъра на публичното внимание, но нито един журналист не се бе добрал до истината за миналото й. Как, за бога, Теди бе успял да я разкрие, и то без нито дума от нейна страна? С кого ли бе говорил?
— Има си начини — тайнствено каза той. — Трудно е да промениш напълно идентичността си, без да оставиш някаква следа на хартия. Ти ми каза, че си учила в Калифорнийския университет, затова тръгнах от там. Не ми отне много време да открия, че невинаги си се казвала Алексия Паркър. Щом открих Тони Джилети, останалото изплува от тук от там. Попаднах на условните присъди, които си получила за злоупотреба с наркотици и джебчийство в тийнейджърските си години. Нищо страшно. После се натъкнах на Кемп Уилямс и процеса за смъртта на Хандемайър. Имаше слухове, че Били Хамлин те е покрил за смъртта на момченцето, че ти също си имала някаква вина.
— Защо не ме попита? Защо не ми го каза направо?
Теди вдигна рамене.
— Защото беше явно, че не искаш да знам. А пък и това не ме интересуваше. Всичко се бе случило много преди да те срещна. Какво значение би имало за мен дали Хамлин те е обичал толкова силно? Ако слуховете бяха верни, той бе поел вината. Това е сериозна саможертва.
— Да — отвърна Алексия. — Така е. Така беше.
— Реших, че когато Били излезе от затвора, може би ще те потърси. Затова започнах да го наблюдавам. Нищо зловещо, държа да кажа. Просто исках да знам кога предстои помилването му, такива работи. Не исках да провали отношенията помежду ни. Не знаех ти какво изпитваш към него.
— О, Теди! Защо не поговори с мен за това?
— По същата причина, по която и ти не говори с мен, предполагам — отвърна Теди. — От страх. Ужасявах се да не те загубя, Алексия. — Пресегна се и нежно я погали по лицето. — В крайна сметка се оказа, че тревогите ми са били напразни. Не и тогава обаче. След освобождаването му той взе да души по старите ти следи, опитваше се да те намери. Но след няколко неуспешни опита се отказа. Ожени се, захвана се с бизнес, създаде дете. Изглеждаше щастлив и аз повярвах, надявах се, че така ще бъде завинаги. За съжаление не стана така. Ти беше назначена за министър на вътрешните работи и всичко се промени. Не мина и седмица и Хамлин се появи в Кингсмиър.
Постепенно Алексия взе да проумява.
— И ти реши, че е дошъл да ме изнудва.
— За какво друго би могъл да идва след толкова време?
— Не знам — тъжно отвърна Алексия. — Така и не му дадох шанс да ми каже. Но не исках да пострада. Не исках да умира, за бога!
— Говори по-тихо, скъпа — напомни й Теди. — Не забравяй къде сме.
Алексия огледа килията с голите стени и функционалните офис мебели. След няколко минути някой щеше да дойде и да отведе Теди, да го заключи за друго убийство. Всичко това й дойде прекалено.
— Ако Хамлин си беше стоял мирно и бе продължил да живее в Ню Йорк, всичко щеше да си продължи постарому. Но също като Андрю Бийзли, твоят приятел господин Хамлин умееше да уцелва момента. Беше очевидно какво иска, скъпа — да изкара пари и да завлече фамилното име на Де Вер в калта. Не можех да допусна това. Не и след толкова много усилия.
— Но, Теди! — Алексия отчаяно се хвана за косата. — Не можеш да знаеш всичко. Ами ако Андрю наистина е обичал Роксан? Ако Били Хамлин изобщо не е искал да ме нарани? Може би е имал нужда да ми каже нещо. Може да се е нуждаел от помощта ми, не ти ли е минавало през ум? Никога не е споменавал за пари.