— Само защото не е получил шанса за това.
— Той беше толкова мил човек — тъжно каза Алексия. — Нямаше нужда да го убиваш.
Изведнъж Теди се ядоса.
— Не го защитавай! Да не си посмяла! Никога не те е обичал колкото мен, Алексия. Никога! Направих го, за да те защитя. Направих го от любов. Мислиш ли, че щеше да имаш такава кариера, такъв живот, ако не те защитавах? Ако не бях до теб да пазя тайните ти, да прикривам следите ти? Аз те направих това, което си, Алексия. Аз ти дадох този живот.
Това беше вярно. Алексия често бе мислила за това. Толкова много дължеше на Теди. Просто не беше осъзнала, че ще плати за любовта му такава висока цена. Двама невинни мъже бяха платили с живота си.
— А дъщерята на Били, Джени?
Теди присви очи.
— Какво имаш предвид?
— Предполагам знаеш, че е мъртва? Убита като баща си. Всъщност удавена. Явно знаеш всичко останало.
Теди поклати глава.
— Не. Това не го знаех.
— Значи ми казваш, че нямаш нищо общо с онова, което се е случило с момичето?
— Не, разбира се. Току-що ти казах. За пръв път чувам.
Можеше да я лъже без проблем. Но нещо дълбоко в нея й подсказваше, че Теди е откровен. Не знаеше дали да се чувства успокоена, или разочарована. На този етап щеше да е по-лесно да повярва, че Теди е убил Джени Хамлин. Че извратеното му чувство за справедливост и семейна чест стои зад всичко лошо, което се беше случило.
— Съжалявам, Алексия.
Тя погледна надолу и забеляза, че ръката й е още в неговата. Като не знаеше какво друго да направи, я остави там. Но сигурността, която някога тази ръка й бе давала, вече я нямаше, беше изчезнала завинаги.
„Като всичко друго. Като децата ми, кариерата ми, брака ми, бъдещето ми“.
Парче по парче, тухла по тухла, крепостта, която Алексия де Вер бе градила около себе си, се рушеше от невидима ръка, от някаква жестока, безмилостна съдба.
— Нали не си казал на полицията? За Били.
Теди дръпна ръката си.
— Не. И ти не бива да казваш. Нямат причина да свързват някой от нас с този случай и ние нямаме причина да им подсказваме.
— Напротив, имаме, Теди. Трябва да кажем истината.
— Глупости, Алексия. Какво е истината в сравнение с фамилната чест? В сравнение с репутацията? Ако полицията разбере за Били, ще трябва да научи и за миналото ти. Това ли искаш?
Преди Алексия да успее да отговори, вратата се отвори и влязоха двама охранители, последвани от Ангъс Грей.
— Време е да вървим.
Докато напускаха сградата, Ангъс прегърна Алексия през рамо.
— Да се обадя ли на някого? Не трябва да оставаш сама тази вечер.
— Благодаря — каза Алексия, — но наистина няма на кого.
И беше вярно. Теди винаги бе стоял до нея като скала, като щит. Но на ярката светлина на истината се бе разтопил като масло на слънце. А сега беше зад решетките, толкова далечен. Бе загубила и Майкъл и Роксан. Естествено, имаше хора, които биха я подслонили — от съжаление, от интерес или от някакво друго британско чувство за „правилна постъпка“.
Сър Едуард Манинг бе другият политически партньор, с когото Алексия бе изковала съюз през дългите години в окопите. Но нямаше истински приятел. Не и тук.
— Да те закарам ли вкъщи? — попита Ангъс.
„Вкъщи — помисли Алексия. — Къде е вкъщи?“
В този миг разбра къде трябва да отиде.
— Мога ли да ти предложа нещо, мила? Чаша чай? Печена филийка?
Съмър Майър се усмихна на сестрата от интензивното отделение и поклати глава. Удивляваше я как англичаните си мислят, че „чаша хубав чай“ оправя всякакви житейски проблеми. Рак? Ще сложа чайника. Приятел в кома? Пийни един чай. Това отношение й напомняше за майка й, за дома, макар че за Луси храната беше лек за всичко: мъфини, курабийки, кексчета. Луси Майър неизменно вярваше в лечебната сила на печеното тесто.
Но дори вълшебният бакпулвер на Луси Майър не можеше да поправи трагичния обрат в семейство Де Вер. Откритият в имението труп на Андрю Бийзли беше новина номер едно по всички английски канали. Алексия бе подала оставка, а сега и Теди — Теди! — бе обвинен за убийството. Трудно бе да си представи, че добродушният, сърдечният Теди де Вер е убиец. Макар че в някои отношения бе по-лесно да си представи Теди като убиец, отколкото Алексия като всеотдайна любяща майка. Очевидно тя бе измислила историята за пропъждането на Андрю, бе поела цялата вина за години, само за да предпази връзката на Рокси с баща й.