— Ще те изненадам.
И Съмър му разказа за пътуването си до сервиза на „Дукати“ в Източен Лондон и за подозренията си, че моторът на Майкъл може да е бил повреден нарочно.
Томи зададе логичния въпрос:
— Защо някой ще го прави?
— Точно това се надявах да ми подскажеш — каза Съмър. — Сигурно си чул за Теди?
— Имаш предвид за трупа в градината? Ще го затворят до живот, предполагам. Въпреки това ми е трудно да повярвам. Теди винаги е изглеждал толкова… благ.
— Знам — съгласи се Съмър. — Изглежда, Майкъл се е натъкнал на трупа при разкопките за павилиона и го е преместил.
— Божичко! Наистина ли?
— Да. И се чудя, дали ако Майкъл е знаел за убийството на Андрю Бийзли, между двата случая няма връзка.
— Например?
— Не знам. Надявах се ти да знаеш нещо.
Томи я гледаше безизразно.
— Забелязал ли си нещо необичайно, каквото и да е, нещо случило се в дните преди тържеството, което да ти е направило впечатление — нещо странно? Майкъл срещал ли се е с някой непознат?
— Нищо необичайно — отвърна Томи. — Доставчици, фирми за храни, наемане на персонал. Беше пълна лудница… вече не знаехме на кой свят сме.
Въпреки протестите на Съмър Томи поръча по още едно питие и ядки. Беше убеден, че теориите й за някаква конспирация са пълни глупости, фантасмагории, които си създава, за да компенсира загубата на Майкъл. Но тя беше поразително момиче, толкова секси и чувствена с тази копринена грива и дългите си крака. Не му се искаше да си тръгва.
Тя продължи с въпросите, докато Томи белеше шамфъстък.
— Майкъл споменавал ли ти е, че е бил заплашван?
— Не. Никога.
— И не е споменал нищо за трупа?
— Не.
— Сигурен ли си?
— Едва ли бих забравил подобно нещо.
— Ти чувал ли си да е имал врагове?
— Познаваш Майкъл. Всички го обичаха.
— Явно не всички. Някой е искал смъртта му. Или най-малкото да му затвори устата. И са получили каквото са искали.
— Виж — каза Томи. — Мисля, че си губиш времето, наистина. Но ако търсиш врагове, трябва да се обърнеш към майка му. Много откачалки й имаха зъб. Като хората на Пател. Такава й беше работата.
— Ами да! — възкликна Съмър. — Майкъл пази цял архив за всички тях в апартамента си. Исках да ги разгледаш, когато имаш време. — След второто питие всичко около нея леко се поклащаше. Съмър се сети, че беше забравила да обядва. — Но ти си прав, Томи — продължи тя въодушевено. — Алексия може да се окаже ключът към това. Да й прережат спирачките би било направо невъзможно. Като вътрешен министър тя имаше сериозна охрана, шофьор, хора, които наблюдаваха колите денонощно. Моторът на Майкъл би бил много по-лесна мишена. И какъв по-добър начин да навредиш някому от това да нараниш детето му?
Беше толкова възхитителна в откровението си, че Томи не можеше повече да се владее. Приведе се напред, плъзна ръка зад врата й и притисна устни до нейните.
За миг тя остана толкова изненадана, че не помръдна. После обаче се дръпна гневно.
— Какво правиш, по дяволите?! Да не си се побъркал?
Комбинацията от притеснение и сексуално неудовлетворение, подсилени от прекалено много питиета, предизвикаха бурната реакция на Томи:
— Какъв ти е проблемът? Просто една целувка. Защо да не те целуна?
— А защо да ме целунеш? — с недоумение попита Съмър.
— Не знаех, че си дала обет за въздържание.
— Аз съм с Майкъл, копеле такова! С твоя така наречен приятел! — Съмър се изправи и се олюля.
— Ей… — Томи я хвана за ръка. — Майкъл беше мой приятел. Най-добрият ми приятел. Няма „така наречен“ в това. Но Майкъл е мъртъв, Съмър.
— Не, не е!
— Да, така е. В медицински и всеки друг смисъл. — Всички клиенти на бара се обърнаха да гледат разиграващата се на масата в ъгъла драма. Томи все повече надигаше глас. — Майкъл е в кома и никога няма да се събуди. Никога.
— Майната ти! — изкрещя Съмър.
— Мислиш ли, че той би искал това? — продължи Томи и я стисна още по-силно. — Да пожертваш живота си за него, като хиндуистка булка, която се хвърля върху погребалната клада на мъжа си? Защото ако е така, значи изобщо не си го познавала.
Съмър успя да се измъкне от хватката на Томи, грабна чантата си и тичешком излезе от бара. Сълзи на гняв и унижение замъгляваха погледа й, докато се препъваше към изхода.