— Той не беше светец, нали знаеш — извика след нея Томи. — Дори не ти беше верен.
Съмър се обърна и го зяпна.
— Лъжец!
— Не лъжа. Седмицата, преди да пристигнеш в Оксфорд Майкъл ми каза, че се среща с някаква по-голяма от него жена. Наричаше я „сладкото мамче“. Точно тя му подари проклетия мотор, ако искаш да знаеш.
Стомахът на Съмър се сви.
Тя се обърна и избяга.
Трафикът в Лондон беше толкова натоварен, че й отне цял час да стигне до заведението, където беше настанен Майкъл — викторианска сграда от червени тухлички близо до Батърси Парк.
— Изглеждате ужасно — отбеляза загрижено една от сестрите. Косата на Съмър бе разчорлена, лицето — подпухнало от плач. — Добре ли сте?
— Не особено. — Съмър зае обичайното си място на стола до леглото на Майкъл, но беше прекалено разстроена и не го хвана за ръката. Знаеше, че казаното от Томи Лайън е истина. След като избяга от „Савой“, се опита да се убеди, че е лъжа, жестока измишльотина на Томи от злоба, защото го бе отблъснала. Но докато таксито й пъплеше през реката, прие истината. „Знаех го през цялото време. Тъкмо заради това дойдох в Оксфорд, да говорим. Знаех, че има друга“.
— Как смееш да си лежиш така кротко, ти, кучи сине! — изхлипа тя. — Как можа да ми причиниш това?
Измъчваха я хиляди въпроси, които се забиваха в съзнанието й като игли. Дали тази по-възрастна жена е била с Майкъл в нощта преди пристигането на Съмър?
Съмър осъзнаваше, че може би е била в леглото му само часове преди нея. Искаше да знае, трябваше да знае. Но Майкъл й бе отказал дори тази малка частица спокойствие, спокойствието на края.
— Дължиш ми отговор! Дължиш ми отговор! — закрещя тя на Майкъл в желанието си да го накара да я чуе. И се разрида, защото отговор нямаше.
И никога нямаше да има.
35.
Полицейски инспектор Хари Дубловски от Нюйоркския отдел се усмихна на привлекателната жена срещу себе си.
Когато му се обади, Хари помисли, че е чувал някъде името й. Звучеше екзотично. Аристократично. Международната политика не представляваше особен интерес за него, но като я провери в Гугъл, всичко му се изясни. Новата Желязна лейди! Английският отговор на Хилари Клинтън, в комплект с грешния й съпруг. Само дето най-голямото прегрешение на Бил беше заиграването му с някаква млада дебеланка в Овалния кабинет, а Теди де Вер бе обвинен в убийство.
Онова, което Хари Дубловски не бе очаквал, бе да открие, че госпожа Де Вер всъщност е страхотна дама. Повечето жени на неговата възраст не приличаха на нищо. Други така си дялкаха лицата, че наподобяваха мумии. Но Алексия де Вер беше истински красива. Снимките й в Гугъл бяха бледа сянка. Според биографията й беше прехвърлила шейсетте, но изглеждаше с десет години по-млада. Беше облечена в семпла права рокля в телесен цвят, обувки на токчета, карамелен кашмирен шал през раменете. Може би беше прекалено слаба, но въпреки това елегантна, а в застаряващия поглед на Хари — страхотно секси. Винаги си бе падал по жени с класа. Бог му бе свидетел, че такива много рядко се срещаха в неговата професия.
Алексия премери седналото насреща й ченге на средна възраст и с наднормено тегло и си направи бърз извод: „Този мъж обича ласкателствата“. В дадения случай щеше да улови повече мухи с мед, отколкото с вино.
— Първо, господин Дубловски, позволете ми да кажа колко много съм ви благодарна, че отделихте време да се срещнете с мен.
— Няма защо. — Лицето на Хари Дубловски грейна. — Ще ви помогна с удоволствие.
— Както споменах по телефона, тук съм заради убийството на Дженифър Хамлин. Проявявам чисто личен интерес.
— Познавали сте жертвата?
Алексия се изрази внимателно:
— Тя беше приятел на семейството.
Хари Дубловски стана и се затътри до старомодна картотека в ъгъла на офиса.
— Всичко е компютризирано в наши дни, но аз съм привърженик на хартията. Има нещо в докосването до хартия, което те кара да мислиш по-добре, нали? Или просто така е само при мен.
— Не, не — увери го Алексия. — И аз съм така. Винаги съм настоявала материалите във вътрешното министерство да ми се предоставят на хартия. Сигурна съм, че с това подлудявах по-младите служители.
Дубловски й подаде досието и дебелите му пръсти се докоснаха за миг до нейните.
— Сигурно не трябва да ви напомням, госпожо Де Вер, че това е напълно неофициално. По принцип не предоставяме информация за разследване на убийство на приятели и роднини на жертви. И нищо не може да напуска тази стая.