Видя жената да се приближава още от предната пресечка. Висока и елегантна, с устремена походка, с горда, почти царствена стойка, това не беше жена от Такъхоу, домакиня, излязла на неделна разходка. Когато наближи оградата на Сали, жената намали ход, явно търсеше нещо.
— Мога ли да ви помогна?
— Търся госпожа Сали Хамлин.
Британският акцент я издаде и Сали веднага се сети коя е бляскавата непозната. Поизбърса изцапаните си с пръст ръце в панталоните си, изправи се и подаде ръка.
— Аз съм. По-добре да влезем вътре, госпожо Де Вер.
Къщата беше подредена като по конец. Алексия свали сакото си и го окачи внимателно на облегалката на кухненския стол, докато Сали правеше кафето. Навсякъде имаше снимки на Дженифър — на хладилника, по рафтовете, дори върху телевизора в хола. Нямаше нито една на Били.
Сали седна и Алексия веднага забеляза дълбоките бръчки около очите й. Беше привлекателна жена, може би десетина години по-млада от Алексия, със старателно боядисана кестенява коса и стройна фигура като на момиче. Но скръбта бе оставила отпечатъка си върху лицето й.
— Дошли сте заради Били, предполагам — подхвана Сали. — Чух, че ви е притеснявал, както и семейството ви в Англия, преди да умре. Съжалявам за това.
— Няма за какво да се извинявате, повярвайте.
— Той говореше за вас постоянно. Алексия де Вер това, Алексия де Вер онова. Беше убеден, че ви познава. Че сте били приятели. Мисля, че ви бъркаше със стара приятелка или нещо подобно. Но той беше толкова болен…
„Значи тя не знае истината — помисли си Алексия. — Не знае за миналото ми. Били ме е предпазил до самия си край. Предпазвал е и двама ни“.
— Наистина се видях със съпруга ви за кратко — каза тя. — Когато беше в Лондон.
— Бивш съпруг — поправи я Сали. — Разведохме се отдавна.
— Тъкмо затова съм тук, донякъде. Тогава ми спомена нещо за дъщеря ви. Имах усещането, че е долавял някаква опасност около нея. Че някой може би се е опитвал да я нарани.
При споменаването на Дженифър Сали Хамлин видимо се сви, после отпусна рамене. Болката все още беше много силна.
— Страхувам се, че не се отнесох сериозно тогава — призна Алексия. — Но след като чух за случилото се с Дженифър, аз… ами, чудех се дали не можех да направя нещо повече. Това постоянно ме гложди.
Сали Хамлин изглеждаше изненадана.
— Не ме разбирайте погрешно. Искам да кажа, че наистина е много мило, че се тревожите, и изобщо. Но не разбирам защо проблемите на моето семейство ви се струват важни. Вие дори не сте познавали Били.
— Да — излъга Алексия. — Не го познавах. Но срещата ми с него се загнезди в съзнанието ми. Вече не съм в политиката — самата аз имам семейни проблеми, — затова ми остана време да проуча случая.
Сали кимна. Мислите й вече се бяха отнесли към дъщеря й и ужасяващия кошмар.
— Ако не е прекалено болезнено за вас — внимателно подхвана Алексия, — моля ви да ми разкажете малко повече за Дженифър.
— Разбира се.
Веднъж започнала да говори, Сали не можеше да спре. Каза на Алексия всичко — от раждането на Дженифър до развода и как това се отразило на Джени; за щастливите й отношения с Лука Миноти. Разказа за добрата й връзка с баща й. Въпреки явните психически проблеми на Били Алексия беше впечатлена, че бившата му съпруга все още говори за него с искрена топлота и привързаност.
„Слава на бога, че се е оженил за такава мила и безкористна жена като Сали, а не за себична и амбициозна като мен. Надявам се да са били щастливи, поне за известно време. Били го заслужаваше“.
Когато приключи с думите, Сали изтича на горния етаж и се върна с кутия със снимки и стари документи на Били.
— Повечето са разни документи за фирмата и силно се съмнявам, че може да има някакво отношение към убийството на Дженифър. Но това е всичко, с което разполагам.
Алексия взе кутията.
— Благодаря.
— Мисля, че Били рухна психически, когато Майлоу напусна — обясни Сали. — Майлоу Бейтс бе най-добрият му приятел. Единственият му истински приятел, освен мен. Разводът беше трудно преживяване за Били, но напускането на Майлоу по този начин — да изостави Били сам да се оправя с дълговете и рухналия бизнес? Това го смаза. Тогава започна да чува гласове и се отключи параноята. Разви онези мрачни фантасмагории.