Ти остави Били Хамлин да опере пешкира за стореното от ТЕБ.
Ти си страхлива лъжкиня и някой ден всички ще го научат“.
Делото започна след шест дни.
6.
— Как изглеждам?
Били Хамлин се обърна към баща си. Застанал насред голата килия с размери два на два и половина, с току-що подстриганата си руса коса и тъмния вълнен костюм от „Брукс Брадърс“ и вратовръзка, Били приличаше по-скоро на адвокат, отколкото на обвиняем за убийство.
— Добре изглеждаш, синко. Интелигентен. Сериозен. Ще се справиш.
Изминалите три месеца бяха истински ад за Джеф Хамлин. Дърводелецът от Куинс се справяше със злостните клюки на съседите по адрес на сина си. Преглътна загубата на половината си клиенти и осъдителните погледи на жените от презвитерианската църква „Св. Лука“, същата, която двамата с Били бяха посещавали през последните петнайсет години. Но да стои безпомощно, докато любимият му син бе охулван по националната телевизия, направен на пух и прах от невежи непознати, които наричаха Били чудовище, дявол и убиец? Това разби сърцето на Джеф Хамлин. Самият процес може би щеше да е пародия — никой, дори семейство Хандемайър, не се съмняваше, че Били ще бъде оправдан по обвинението в убийство, — но независимо от изхода цялата страна щеше завинаги да запомни сина на Джеф Хамлин като наркомана, оставил невинното момче да се удави.
А най-лошото от всичко бе, че Били не бе направил нищо подобно. За разлика от полицията, Джеф Хамлин не бе повярвал на разказа на Били нито за секунда.
— Той не е отговарял за тези деца — каза Джеф на адвоката на Били, служебно назначен защитник с невероятно злощастното име Лесли Луз3. Бяха седнали в офиса на Луз — кутийка без прозорци в дъното на потискаща сграда в Алфред, Мейн, само на няколко пресечки от съда. — Прикрива момичето.
Лесли Луз изгледа замислено Джеф Хамлин. В действителност нямаше особено значение кой е наглеждал децата. Случилото се с Николас Хандемайър си оставаше инцидент. Всеки съдебен заседател на света би го проумял. Но това събуди любопитството на адвоката.
— Какво ви кара да мислите така?
— Не го мисля. Знам го. Познавам сина си и усещам кога лъже.
— Така ли?
— Да.
— Знаехте ли, че Били пие, господин Хамлин?
— Не — призна Джеф. — Искам да кажа, нали знаете, допускам, че си е позволявал по бира.
— Знаехте ли, че пуши марихуана?
— Не.
— Или че взима твърди наркотици? Кокаин. Амфетамини.
— Не, не знаех. Но…
— Всичко това е открито в кръвната проба на Били в деня, когато Николас Хандемайър е загинал.
— Да. Но защо? — Джеф Хамлин разпери раздразнено ръце. — Защото Били е казал на полицията да го проверят. Самият той е предложил да му направят тест, за бога. Защо да го прави, ако не се е опитвал да докаже вината си?
Лесли Луз се покашля.
— Не намеквам, че Били е виновен. Целият този процес е реванш, измислен от сенатор Хандемайър, и целият свят го знае.
— Надявам се.
— Просто искам да кажа, господин Хамлин, че никой от нас не познава достатъчно добре децата си след тринайсетата им година. Най-лошото сега би било Били да започне да сочи с пръст другиго и да се опитва да прехвърли вината. Той е признал, че е ползвал наркотици, признал е, че е направил грешка. Това не го прави убиец.
Джеф Хамлин въздъхна изтощено.
— Били е добро дете.
— Знам. — Лесли Луз се усмихна окуражително. — И тъкмо това ще ни спечели делото. Това и пълната липса на доказателства от страна на обвинението. Вестниците демонизираха Били. Когато съдебните заседатели разберат какъв е той всъщност, колко е различен от чудовището, което очакват да видят, със сигурност ще го оправдаят.
— Ами разрушената му репутация? Кой ще плати за нея?
— Едно по едно, господин Хамлин — посъветва го внимателно Лесли Луз. — Първо да приберем сина ви у дома. Щом криминалните обвинения отпаднат, ще помислим и за следващите стъпки.
Джеф Хамлин се успокои от увереността на адвоката. Може и да се справяше със струга и тезгяха, но нямаше представа как се печелят съдебни заседатели, нито как се доказва обвинение в убийство. Въпреки името си Луз имаше зад гърба си приличен брой спечелени дела и то при далеч по-неблагоприятни обстоятелства…
На вратата се показа един от надзирателите.
— Тръгваме.