— Как се добрахте до това? — Приветливото настроение на управителя се изпари. — Да не сте журналистка? Защото ако душите наоколо за скандал, няма да го откриете. Всички наши стоки се проверяват по два пъти, да ви е ясно.
— Всъщност наистина съм журналистка — отвърна гневно Съмър. Негодуваше срещу начина, по който хората във Великобритания принизяваха журналистите до педофили и убийци, сякаш не купуваха вестници и не гледаха телевизия. — Но случайно не съм тук по работа. Аз съм приятелката на Майкъл де Вер. И не търся скандал, а само информация. Може в мотора да е имало дефект.
— Не и когато е излязъл от тук.
— Пазите ли името на купувача? — попита Съмър. — Това е всичко, което искам.
Управителят се замисли. Ако тя наистина бе приятелката на Майкъл де Вер, явно изживяваше тежък период.
— Не знам. Може и да го пазим. Елате.
Съмър го последва през мраморния атриум до един неугледен офис отстрани на сградата. Тук една не толкова лъскава секретарка в полиестерен костюм от „Некст“ пишеше нещо на компютър.
— Дата на покупката? — попита управителят.
— Трябва да е било между първи и двайсети юли миналата година.
Той се обърна към секретарката.
— Карън, би ли проверила тези дати? Търси мотор „Панигале Дукати“.
Последва почукване по клавишите, няколко секунди изчакване и секретарката бодро обяви:
— Да. Ето го. Двайсети юли. Платена цялата сума с превод.
Съмър попита с надежда:
— Има ли име?
Още почукване по клавишите.
— Не. Няма име. Само номер на сметка и СУИФТ код. Ситибанк, Цюрих.
Разочарованието й дойде като удар в корема.
— Благодаря ви за помощта все пак.
Управителят й върна документите на мотора с малко неловко изражение.
— Съжалявам за преди малко. Реагирах невъздържано.
— Няма проблем.
Съмър напусна офиса и почти бе стигнала до колата, когато секретарката я догони.
— Госпожице, госпожице!… Червен ли беше моторът? Нещо като състезателен?
Съмър кимна.
— Точно така.
— Помня го — победоносно заяви секретарката. — Помня купувача и всичко. Беше жена. Сама дойде да го вземе.
— Бихте ли я описали?
Секретарката се замисли.
— Беше американка. С тъмна коса. Много красива.
Сърцето на Съмър заби лудешки.
— На колко години според вас?
Секретарката сви рамене.
— Средна възраст, предполагам. Нито стара, нито млада.
— И не си каза името?
— Не. Каза, че моторът е подарък. Мисля, че каза, че е за сина й. Но това не може да е вярно, нали? Не и щом е момчето на Алексия де Вер.
Главата на Съмър се завъртя.
— Бихте ли ми услужили с писалка? — попита тя. — И лист хартия?
Записа телефонния си номер и имейла си и подаде листа на жената.
— Ако си спомните нещо друго, каквото и да е, бихте ли ми се обадили?
— Разбира се. — Секретарката я изгледа с любопитство. — Може да ме помислите за луда, но имам чувството, че ви познавам отнякъде. Лицето ви ми е познато.
— Едва ли — отвърна Съмър.
— Не сте ли от телевизията? Актриса?
— За жалост не.
— Е, няма значение. — Младата жена се усмихна приветливо. — Успех.
И се прибра вътре.
Съмър изведнъж се почувства ужасно уморена.
Беше време да се прибира.
37.
Алексия седеше в „Старбъкс“ и четеше. Докладът на Едуард Манинг бе отчайващо кратък.
Майлоу Джеймс Бейтс, роден в Бронксвил, Ню Йорк, женен за Елизабет (Бетси), три деца, съобщено за изчезването му от съдружник, а по-късно и от семейството му. Оставя сериозни дългове.
„Значи Били не е бил единственият притеснен за Майлоу. Семейството му също е съобщило за изчезването му. Защо ли Дубловски не го спомена?“
Според Хамлин господин Бейтс бил отвлечен от неизвестно(и) лице(а) и той (Хамлин) също бил отвлечен и принуден да гледа видеокасета с изтезания на Бейтс. Агенти Йоман и Райли (ФБР) са предприели разследване, но не са открили доказателства. Бейтс е разведен задочно по молба на съпругата му през януари 1996 на основание липса на съвместно съжителство. Контактите със семейството прекратени.