За щастие Ангъс Грей беше до нея и я преведе през тълпата.
— Просто се дръж за ръката ми, скъпа, и гледай само напред.
С тогата и перуката си Ангъс изглеждаше още по-поразителен от обичайно. Ако Алексия не го познаваше достатъчно добре, би се усъмнила, че опънатите му бръчки около очите и устата са дело на някой дерматолог, а не следствие от триседмичната почивка на остров Мавриций, както твърдеше Ангъс.
— Запомни — не поглеждай надолу — посъветва я той. — Така ще изглеждаш виновна.
— За бога, Ангъс. Не аз съм обвиняемата.
— Според тези тук и ти си обвиняема. — Кралският адвокат кимна към тълпата, докато колата спираше. И беше прав, както винаги. В мига, в който Ангъс и Алексия се показаха от колата, ги застигна вълна от въпроси и оглушителни освирквания.
— Как се чувствате отново на родна земя?
— Какво очаквате от днешния ден, госпожо Де Вер?
— Ще бъдете ли до съпруга си?
— Дъщеря ви ще присъства ли? Госпожо Де Вер!
Сърцето на Алексия заби лудешки от паника. „Само като си помисля, че някога се радвах на това внимание. Дори се опиянявах от него. А сега единственото, което искам, е просто да видя Теди и да приключа с това“.
Влязоха в сградата. За нея имаше запазено място до Ангъс на първия ред, така че нямаше да се наложи да се изправя срещу зяпачите в залата. Въпреки това усещаше изгарящите им погледи върху гърба си през кремавото сако от „Шанел“.
— На мен ли така ми се струва, или тук наистина е много топло? — пошегува се тя.
— Не им обръщай внимание. Теди ще се появи всеки миг. Той ще влезе последен, преди съдията, ето от там. — Ангъс посочи една резбована дъбова врата, която беше по-подходяща за църква. — Заседанието няма да отнеме много време. Обвинителят ще направи кратко изявление. Близките на жертвите също имат право на изявление, но в този случай никой не присъства.
— Така ли? Никой не е дошъл да защити името на Андрю? Колко тъжно.
— За нас това е добре — увери я Ангъс Грей. — Подсмърчащи майки и сестри е последното, от което Теди се нуждае. Макар че съдията вече е проучил делото в детайли и най-вероятно вече е решил каква присъда ще даде. Всичко това… — той махна към залата, — всичко това е само представление. След като обвинението приключи, аз ще кажа няколко думи и после е ред на съдията. Обикновено съдиите не говорят повече от десет минути. Най-често се ограничават с около минута поучения. После произнасят присъдата и отвеждат Теди в килията.
— Ясно — мрачно заяви Алексия. Тя знаеше всичко това, но като го чуваше от Ангъс, й се струваше още по-болезнено.
— Тогава ще имаш възможност да го видиш, ако искаш. Само ми кажи и ще подам молба до съда още сега.
Мислите на Алексия я отнесоха към един друг процес преди много години, в един друг живот, когато Били Хамлин бе отведен в килията. Бащите им едва не се бяха сбили и в суматохата тя се бе промушила, за да види Били. Беше толкова ужасно, потресаващо. Той й бе направил предложение за брак и тя бе приела — „Имах ли избор?“ — и когато си тръгваше, знаеше, че няма да го види никога повече. Все пак го беше видяла отново и от този ден всичко, целият й свят започна да се сгромолясва.
— Алексия? — Ангъс Грей я гледаше учудено. — Добре ли си?
— Да, добре съм.
— Би ли искала да видиш Теди след произнасянето на присъдата?
Алексия кимна.
— Да. Определено.
Точно тогава в задната част на залата настъпи някакво оживление. Чуха се смаяни ахвания и възгласи. Ставаше нещо важно, но то бе зад гърба й, така че Алексия не можеше да види нищо.
— Какво става? — попита тя Ангъс. Но преди той да успее да отвори уста, отговорът й дойде по централната алея до нея. Излъчваща достойнство, красива в семплата права черна рокля с наниза перли от майката на Теди, Роксан добута количката си и спря до майка си.
— Ти дойде — прошепна Алексия.
— Да.
— Заради баща си? Или заради Андрю?
— Заради нито един от двамата. Заради себе си. И може би мъничко заради теб.
Без да се замисля, Алексия се наведе и прегърна Рокси. Жуженето и щракането на фотоапаратите от ложата на пресата бяха оглушителни.
Ангъс Грей си помисли: „Ето ти първата страница на утрешните вестници“.
Последва ново зарево на светкавици, когато Теди излезе на подсъдимата скамейка. Алексия и Рокси се стиснаха за ръце.