Отведоха Теди. Ангъс Грей й говореше нещо. Алексия наблюдаваше как се мърдат устните на адвоката, но не чуваше думите му. Гласът му сякаш идваше изпод вода. Вълните отново се надигнаха и я повлякоха надолу.
— Мамо. — Гласът на Рокси взе да я дърпа нагоре. — Мамо, чуваш ли ме? Добре ли си?
Алексия кимна мълчаливо.
— Ако искаш да видиш татко, трябва да тръгнеш сега — внимателно я подкани Рокси. — Върви. Ангъс ще те заведе.
Съмър Майър вдигна телефона.
— Ало?
— Здравейте. Обажда се Карън.
— Карън?
— Карън Дейвис. От „Дрейк Мотърс“. Идвахте преди седмица за мотора „Дукати“.
Секретарката на грубия управител на гаража. Съмър съвсем бе забравила, че й беше дала телефонния си номер.
— Разбира се, Карън. Спомням си.
— Помолихте да ви се обадя, ако се сетя нещо за дамата, която купи мотора. Е, сетих се.
— Наистина ли? — Съмър затаи дъх.
— Не разбирам защо ли не се сетих преди това, нито пък Дейвид. Той е шефът. Пада си малко тъп, да го кажа направо. Ами сетих се, че в изложбената зала имаме камера!
Съмър се опита да овладее въодушевлението си.
— Това е страхотно! И мислите, че жената е записана?
— Не мисля, знам го — възторжено заяви Карън Дейвис. — Касетата е при мен. Искате ли да дойдете и да я вземете?
Съдебният процес й се бе сторил сюрреалистичен, но срещата й с Теди се оказа още по-странна.
— Алексия, миличка. — Той я целуна по двете бузи. — Как си? Сигурно си капнала след пътуването. Хубаво, че дойде.
Държеше се като домакин на прием, който посреща стара приятелка. А не като човек, току-що получил доживотна присъда за убийство.
— Седни, седни. Моля те. — Погледна с надежда над рамото на Алексия. — Рокси не е ли с теб?
— Не. Тя е отвън с Ангъс. За нея е голямо изпитание, че изобщо е тук. Мисля, че това… — Алексия посочи мрачната стая с олющена боя по стените и заковани за пода мебели — щеше да й дойде в повече.
— Да, така е… — Теди кимна тъжно. — Предполагам.
— Не изглеждаш добре, Теди. Ужасно си отслабнал.
— Добре съм, мила. Имах проблеми с някаква стомашна бактерия, но вече съм тип-топ.
— Ходи ли на лекар?
— Лекар? Не, за бога. Няма нужда от толкова паника. Повярвай, добре съм.
Алексия се опита да му повярва.
— Ще се справиш ли, Теди? — попита го разтревожено. — Чувствам се толкова безпомощна.
— Разбира се, че ще се справя — засмя се Теди. — Що за въпрос! Щом съм оцелял в предучилищната група, затворът ще ми се стори като песен.
„Наистина го вярва“. Алексия не знаеше да се смее ли, да плаче ли.
— Да не говорим сега за това — каза Теди. — Сигурно имаме само няколко минути. Кажи ми ти как си, скъпа? Как беше във Винярд?
— Винярд си е все същият. Прекрасен. Спокоен.
— А Ню Йорк?
Алексия го изгледа стреснато.
— От къде знаеш, че съм била в Ню Йорк?
— Мисля, че Ангъс спомена нещо — небрежно отвърна Теди. — Бях изненадан. Не го спомена в писмата си. Винаги съм мислел, че мразиш този град.
— Имах нужда от промяна — излъга го Алексия. Последното, което би искала да обсъжда с Теди, бе разследването й на убийството на Дженифър Хамлин. След признанието му за убийството на Били повече не бяха говорили за този случай. Не можеха, не и ако искаха бракът им да оцелее. Но един въпрос Алексия трябваше да зададе. И то сега, когато имаше възможност.
— Чувал ли си някога за фирмата „ХМ Кепитъл“?
Теди я изгледа озадачено.
— Защо питаш?
— Дълга история — блъфира Алексия. — Нищо важно. Просто се чудех дали това име ти говори нещо.
— Чакай. Ами да, точно така, сещам се. Това е една от фиктивните фирми на Арни Майър. Инвестиционен механизъм. Регистрирана е на Каймановите острови, доколкото си спомням.
Като чу Теди да потвърждава откритото от нея, Алексия изпита нещо като вълнение. Когато за първи път видя името на Арни Майър в списъка на директорите, помисли, че е грешка. Но скоро се оказа, че Арни не е просто директор, но и основател и главен инвеститор в „ХМ Кепитъл“. Другите имена в списъка бяха на професионални финансисти, адвокати и счетоводители, данъчни съветници. „ХМ Кепитъл“ беше Арни Майър. И точно тази фирма се бе заела систематично да смаже бизнеса на Били Хамлин.