От друга страна, идеята да чака до вечерта беше непоносима. Вече беше напрегната до пръсване. Още шест часа и щеше да се побърка.
Като не знаеше какво друго да направи, тя си взе душ, изми си зъбите и се преоблече в по-леки удобни дрехи: отрязани джинси и тънка памучна риза от „Джеймс Пърс“.
— Изглеждаш страхотно, мила — каза Арни, като я видя да слиза по стълбите. — Да кажа ли на Лидия да ни приготви късен обяд?
— Не, благодаря, татко. Не мога да ям.
— Какво означава — не можеш да ядеш? Трябва да се храниш, Съмър. Какво ти е?
— Добре съм, татко. Просто малко ми се гади.
— Да не си бременна?
— Бременна? Боже, татко! Разбира се, че не съм бременна!
— Тогава излез, поседни навън. Лидия ще ти донесе плодове и сирене. Поне това хапни.
Явно беше безполезно да протестира. Съмър тръгна към кухнята.
— О, между другото, майка ти остави това за теб. — Арни й подаде един плик. — Помоли ме да ти го дам, щом кацнеш, но аз забравих. Не й казвай, става ли?
— Писмо? За какво?
— Виж, това вече не знам. Обикновено мистерията на пликовете се разгадава, когато ги отвориш.
При нормални обстоятелства Съмър би се разсмяла. Сега просто взе плика и се отдалечи.
„Нещо не е наред с това момиче — помисли Арни. — Какво им става на моите жени днес?“
— Ставай!
Луси Майър здраво стискаше пистолета. Гласът й отново беше спокоен — типичният мек напевен тембър, който Алексия познаваше толкова добре. Истерията се бе сменила с хладнокръвен делови тон.
Алексия се изправи.
— Знаеш ли, за толкова умен човек, който стигна до върха, понякога си изключително глупава.
— Сигурно е така. Аз…
— Млък! — изкомандва я Луси. — Сега аз говоря. Натам. — И й направи знак с пистолета да върви към ръба на скалата. Алексия бавно тръгна и чу Луси да казва: — Спри. Мисля, че най-смешното в цялата работа е, че обвиняваш Арни. „Не че го обвинявам“ — Луси имитираше перфектно гласа на Алексия. — Това е пълен абсурд. Сякаш ти, точно ТИ, която уби невинно дете, можеш да си позволиш да обвиняваш когото и да било за каквото и да било! Самодоволна наперена лицемерна кучка!
„Ти, която уби невинно дете“.
— За Николас Хандемайър ли говориш?
— Точно така. Николас Хандемайър. Малкото момче, което остави да се удави. Той беше мой брат.
Съмър се втурна в къщата с писмото на Луси в ръка.
— Накъде тръгнаха, татко?
Арни режеше хляб на кухненския плот.
— Кой?
— Мама! — почти изкрещя Съмър. — Мама и Алексия! Къде са? Трябва веднага да ги намерим! Моментално.
— Успокой се, миличка. — Арни сложи ръка на рамото й. — Не знам точно къде са. Някъде в северната част на острова. Защо е тази паника?
Съмър му подаде писмото на Луси, той го зачете и пребледня като платно. После прошепна:
— Господи! Веднага се обади на полицията.
Съмър вече набираше номера.
— Но… моминското ти име не е Хандемайър — каза Алексия, без да се замисля. Нуждата да проумее какво става надделя над страха й. — Беше Милър.
— Точно така. Браво — отвърна Луси, допи водата от шишето и го метна на земята. — Боби Милър беше ученическата ми любов. Оженихме се на осемнайсет. Бракът ни продължи само половин година, но запазих фамилията. Хандемайър ми навяваше прекалено тъжни спомени. Ужасяващи спомени. — Тя отново насочи пистолета и го размаха под носа на Алексия като юмрук. — Имаш ли представа изобщо какво причинихте на семейството ми? Ти и Били Хамлин?
Алексия не каза нищо. Очите й бяха приковани в пистолета.
— Нико беше най-сладкото детенце на света, толкова доверчиво, толкова обичливо. Смъртта му ни разби, но мама… — Очите й се наляха със сълзи. — Майка ми беше съкрушена. Така и не се съвзе. Самоуби се две години по-късно, на годишнината от смъртта на Нико. Знаеш ли как? Обеси се в хамбара ни с въженцето му за скачане.
Алексия заклати глава в безмълвен ужас. Спомняше си госпожа Хандемайър от процеса срещу Били. Рут. Колко достойно се бе държала в съдебната зала. Колко красива бе с косата си като светъл карамел и кафявите си очи, същите като на мъртвия й син. Алексия нямаше никакъв спомен от Луси в онзи период. Бе имало сестра на процеса, момиче, което стискаше ръката на майка си. Но Алексия не й бе отделила много внимание. Не можеше да си спомни лицето й.