— Много е опасно — пак шепнешком й отвърна Алексия. — Ще паднем.
Луси освободи предпазителя на пистолета със звучно щракване и повтори:
— Слизай!
Офицер Брайън Съливан прочете писмото. Беше виждал прощални писма на самоубийци и преди. Но нито едно като това. Ако в изповедта на Луси Майър имаше нещо вярно, полицията в Мартас Винярд щеше да види голям зор.
Така че каза на Арни Майър:
— Ще имаме нужда от помощ. Хеликоптери. Кучета. Ще трябва да се обадя в Бостън. Нямате представа къде се намират, казвате?
Арни поклати безпомощно глава. Явно още беше в шок.
— Някъде в северната част?
— Да. Луси познава пътеките, но там е истински лабиринт. Съмър вече тръгна да ги търси, но още не се е обадила.
Брайън Съливан го погледна разтревожено.
— Дъщеря ви е тръгнала след тях сама?
— Не можах да я спра.
Арни Майър заплака.
Сипеят под краката на Алексия поддаде и тя загуби равновесие. Инстинктивно се вкопчи в скалата отляво. Зад нея Луси Майър направи същото.
— Продължавай!
Нямаше нужда от това подканяне. „Пътеката“ над тях вече се бе свлякла и почти не бе останала следа от нея. Дори ако Алексия някак си успееше да надвие Луси, нямаше как да се изкачи обратно. Щом дойдеше приливът, пещерата щеше да бъде наводнена. Можеше да се измъкне единствено с плуване, но теченията от тази страна на острова бяха смъртоносни.
Алексия се опита да не мисли за това. Сурна се надолу към брега, падна отвисоко на пясъка и си навехна глезена. Извика от болка.
— Млък! — изсъска Луси, хлъзна се след Алексия и стъпи стабилно, без да изпуска пистолета.
Вече бяха съвсем скрити от поглед под образуваната от скалите козирка. Докато Алексия влачеше болезнено крака си по пясъка, Луси продължи:
— Когато вече бях готова да действам срещу Били Хамлин, той взе, че се разведе. Сам разруши брака си. Така че за мен остана бизнесът му.
Алексия опря гръб на гладката скала. Глезенът й пулсираше, но тя мълчеше. Болката бе все още поносима. Заслуша се в онова, което разказваше Луси.
— Реших, че ще подходя с нещо по-дребно, а после ще продължа с нещата и хората, на които Били държеше.
— Като Майлоу Бейтс?
— Като Майлоу Бейтс.
— Значи ти си убила Майлоу?
— Не лично. — Луси се усмихна. — Аз съм само петдесет килограма. Майлоу беше едър мъж, по-едър от Арни. Но аз уредих въпроса, да.
Сякаш слушаше Теди да говори за убийството на Андрю Бийзли. Луси изобщо не изпитваше разкаяние.
— Но Майлоу Бейтс е бил невинен — каза Алексия. — Имал е семейство. Жена и три деца.
— Да не си посмяла да ме поучаваш! — изрева Луси. — Нито един приятел на Били не беше невинен. Бейтс знаеше за присъдата му. Знаеше какво е направило това копеле! И все пак въртеше бизнес с него. — Пое си дъх, за да се овладее. — Смъртта на Майлоу Бейтс беше удар номер едно. Всъщност се оказа много лесно. Дори отвличането на Били след това, за да гледа записа на случилото се с приятеля му… Тогава вече Хамлин бе завладян от параноята. Няколко телефонни обаждания, малко напрежение в бизнеса — и готово. Когато съобщи на ченгетата какво сме направили на Майлоу, никой не му повярва — каза тя гордо.
„Ти си ненормална. Напълно ненормална“ — помисли си Алексия.
— Ами Дженифър Хамлин? Сигурно и нея си убила?
— Ще стигна и до това — заяви Луси. — Наистина трябва да се научиш на малко търпение, Тони.
Алексия се сви. Все още мразеше да я наричат така.
— Да, Хамлин загуби жена си. Загуби бизнеса си. Загуби единствения си истински приятел. Но имаше още нещо. Поинтересувах се от семейството му, но всички бяха умрели. Баща му — скоро след процеса. Нямаше майка, нито братя и сестри. Разбира се, оставаше дъщеря му Дженифър. Исках обаче дъщеря му да е грандиозният финал, последното нещо, за което кучият му син щеше да страда преди собствената си смърт. Още не й бе дошло времето. Трябваше ми някой друг.
На Алексия бавно взе да й просветлява накъде бие Луси.
— Бях чула слухове за някаква жена — каза Луси. — Жена, която Били бе обичал в младостта си и от която още се интересуваше. Вече се беше пропил сериозно и бръщолевеше за нея — за теб, Тони, — по барове и ресторанти, на всеки, който го слушаше. Смътно си спомнях името от процеса. Джилети. Но чак когато най-сетне се добрах до една стара снимка, успях да събера две и две. Е, можеш да си представиш шока ми. Ужасът ми. Ти, моята съседка, най-близката ми приятелка на света. Ти и Хамлин сте били любовници! Ти си била там, когато Нико е умрял! Най-после разбрах защо Теди е следял Били през всичките тези години като мен. Заради теб! Това ме съкруши, признавам. Били бе отишъл в Англия, за да се опита да те намери. Предполагам, че е искал да те предупреди. Може би е усещал, че ти си следващата, не знам. Истината е, че още не бях решила.