Хвана безжизнените пръсти на Майкъл и нежно почна да ги гали, както хиляди пъти досега. Не можеше да се върне към стария си живот в Америка. Но не можеше и да продължава така.
„Крия се. Крия се от живота, от бъдещето. И използвам Майкъл за извинение. Колко малодушно!“
И тогава го усети. Най-деликатното потрепване, толкова незабележимо, че отначало реши, че си въобразява.
— Майкъл?
Няколко секунди не последва нищо. После се случи отново, този път по-силно. Един пръст, един-единствен пръст се движеше по дланта й.
— Сестра! — Виковете на Съмър отекнаха по целия коридор. — Сестра!
Новият ден донесе нова надежда.