— Това е единственото ни време. Ще ме отведат всеки миг.
— Знаеш ли къде?
— В щатския затвор, поне засега. Намира се в Уорън, някъде на майната си. — Били се разсмя, но не беше весел. — Адвокатът каза, че ще се опита да ме премести. На баща ми ще му е далеч за свижданията.
— Сигурно — вяло кимна Тони. Ако тя отидеше в затвора вместо Били, както би трябвало да стане, дали нейният баща изобщо би си направил труда да я посети? Едва ли. Но не беше дошла да обсъждат бащите си. Трябваше да каже истината на Били. Да сложи точка на отношенията помежду им. Предвид обстоятелствата не знаеше откъде да започне.
— Виж, Били — нервно подхвана тя. — Толкова съм ти задължена, че не знам какво да кажа.
— Може би „да“?
Гледаше я отново като малко пале. Сякаш това беше филм или пиеса и всеки миг щяха да слязат от сцената и да се върнат към действителността. И Николас щеше да е жив, а Били нямаше да отива в затвора, и всички щяха да заживеят щастливо до края на дните си.
„О, боже! — Сърцето на Тони замря. — Да не би да падне на коляно?“
— Обещай, че ще се омъжиш за мен, Тони. Обещай, че ще ме чакаш.
Тони понечи да каже нещо, но той я прекъсна.
— Знам какво си мислиш. Но може и да не са петнайсет години. Лесли ще обжалва. Дори може да постигнем отмяна на присъдата.
— На какво основание?
— Не знам.
За пръв път от смъртта на Николас Тони видя как се срина героичната фасада, мъжкарското поведение на Били Хамлин. В очите му видя ужасеното дете. Уплашено. Самотно. До дъното на душата си, също като нея.
— Но Лесли казва, че е възможно и че мога да изляза до една-две години. Тогава ще можем да се оженим и… всичко останало.
Внезапно той млъкна. Дали бе успял да прочете по лицето й колко е ужасена? Със закъснение Тони се опита да продължи с ролята си на вярната любима. Явно Били имаше нужда да се вкопчи в тази версия, за да оцелее в кошмара на затвора. Поне това му дължеше.
— Моля те, Тони! — Отчаянието в погледа му бе непоносимо. — Моля те, кажи да.
Преди да се овладее, думите се изтърколиха от устата й.
— Да. Искам да кажа, разбира се. Разбира се, да! Просто не очаквах предложение за женитба точно в този момент. Но, разбира се, ще се омъжа за теб, Били.
— Веднага щом изляза?
— Веднага щом излезеш.
Били избухна в разтърсващи ридания от облекчение.
— Толкова те обичам, Тони!
И я притисна към гърдите си като малко дете любимото си мече.
Охраната пристигна.
— Време е да тръгваме.
— Знам, че ще ти прозвучи смахнато — прошепна Били на Тони, — но е истина. Това е най-щастливият ден в живота ми. Благодаря ти.
— И за мен — увери го Тони. — Бъди силен — добави тя, докато го отвеждаха.
Тони Джилети изчака, докато вратата на килията се затвори зад него. После се отпусна на стола и се разрида.
Знаеше, че никога повече няма да види Били Хамлин.
Три дни след произнасянето на присъдата Лесли Луз отлетя за Вашингтон. Пристигна в охранявания подземен паркинг в девет и петнайсет вечерта, съгласно уговорката.
Бе допускал, че клиентът му ще изпрати куриер, анонимно лице да изпълни сделката. Остана малко изненадан, че клиентът му се появи лично. Той беше важен човек и присъствието му накара Лесли също да се почувства важен.
— Двеста хиляди. Както се договорихме. — Тъмното стъкло на лимузината „Линкълн“ се спусна надолу и клиентът подаде на Лесли дебел плик. — Справи се добре.
— Знаех си работата. Всичко опира до познаване на заседателите. Да кажем, че аз познавах моите доста добре.
— Очевидно. Бях сигурен, че ще го оправдаят. Но ти си свърши работата.
Лесли се усмихна и алчно стисна пакета между дебелите си като наденици пръсти.
— Трябва да вярвате повече на хората, сенаторе.
Сенатор Хандемайър се усмихна.
— Може би, господин Луз. Може би.
Адвокатът на Били Хамлин се загледа след отдалечаващия се в тъмното линкълн.
Втора част
9.
— О, Майкъл! О, Майкъл, обичам те, толкова те обичам! Моля те, не спирай!
В неудобната поза на задната седалка на стария си кабриолет „Ем Джи“ Майкъл де Вер се чудеше: „Защо жените все казват: «Не спирай»? Че кой ли би спрял точно в този момент? Макар че вероятно някои мъже спират, иначе момичетата не биха си правили труда да го казват, нали така?“