Андрю Бийзли бе нает като личен треньор по тенис на Рокси.
Той стана любовта на живота й.
Рокси обичаше Андрю дълбоко и страстно, но майка й реши да разруши щастието й. Обвини Андрю, че е недостоен, че се интересува само от парите, и го прогони. Теди, любящ, но слаб баща пред амбициите на жена си, не успя да подкрепи дъщеря си. Андрю се прибра в Австралия и разби сърцето на Рокси. В отчаянието си тя се хвърли от прозореца на спалнята си в Кингсмиър — осемнайсетметров полет, който трябваше да я убие. Вместо това, по горчива ирония на съдбата, Рокси оцеля, за да остане прикована в инвалидна количка до края на живота си, обречена на вечна зависимост от родителите си. Вече нямаше измъкване от майка й. Щеше да остане завинаги инвалид под покрива на Алексия.
Сега вече майка й нямаше за какво да завижда. Алексия де Вер отново бе най-красива на земята.
Инцидентът с Рокси никога не се обсъждаше открито в Кингсмиър, главно защото Теди не можеше да го понесе. Човек от различно, по-старо поколение, Теди де Вер зарови дълбоко скръбта си и предпочете отричането пред ярката светлина на истината.
Рокси можеше да живее с това. Тя обичаше баща си. Онова, с което не можеше да живее, бе фактът, че майка й така и не бе наказана заради случилото се. Никога не изпита страдание, каквото би трябвало. Алексия де Вер все още бе щастливо омъжена, все още имаше успешна кариера, все още бе известна с красотата и ума си, а след падането на Рокси — и със стоицизма си пред лицето на превратностите. Действията водят до последствия. Но вместо страдание те отрупаха Алексия де Вер с още лаврови венци. Изненадващото й назначение за министър на вътрешните работи бе само последната от поредица незаслужени победи. Рокси бе отвратена.
— Наздраве — каза тя малко сърдито и чукна чашата си в чашата на баща си.
— Наздраве за теб, миличка. Знам, че не очакваш с нетърпение тази вечеря. Но се опитай да се държиш възпитано, заради мен, ако не заради майка ти. Да те поканят за вътрешен министър е голяма работа, да знаеш.
— Разбира се, че е голяма, тате.
„Триумфите на мама са все такива“.
Гилбърт Дрейк падна на колене на първия ред в малката провинциална църквица и се прекръсти.
Въпреки справедливата си кауза беше изплашен. Как би могъл той, сам мъж, незначителен таксиметров шофьор, да въздаде справедливост на най-могъщата жена в Англия?
Помоли се за кураж и изведнъж един стих от Второзаконието изникна в съзнанието му като Божи дар:
„Бъдете твърди и храбри, не се бойте, (не се ужасявайте) нито се страхувайте от тях, защото Господ, Бог твой. Сам ще тръгне с тебе, (и) няма да отстъпи от тебе и няма да те остави“4.
Санджай Пател бе предаден и изоставен. От приятелите си, от съдебната система, но най-вече от онази дяволска жена Алексия де Вер.
Гилбърт Дрейк остана да се моли в църквата, докато падна мрак. После вдигна качулката и ципа на якето си и потъна в нощта.
Алексия де Вер мълчаливо изслуша молитвата, казана от съпруга й.
„Благодаря ти, Господи, за хляба, който си ни дал. Амин“.
В началото, след като се ожениха, упоритото придържане на Теди към този отживял ритуал неописуемо дразнеше Алексия. Никой от тях не бе особено религиозен и тя не разбираше защо е тази помпозна, явна демонстрация на набожност. Но с времето Алексия, както и Рокси, свикна с неизменните странности на Теди. И когато бурите в живота й се развилняха, съпругът на Алексия де Вер бе доказал, че е скалата зад гърба й, единственото истинско стабилно нещо, за което да се хване. Много малко политици имаха този късмет.
— Е — Алексия огледа масата и се усмихна величествено, — всичко изглежда прекрасно. Ана е надминала себе си, както винаги.
— Също като теб, скъпа. — Теди де Вер се наведе над ароматното златисто печено говеждо, свежата доматена салата с босилек и домашния хляб и гордо целуна съпругата си по бузата. — Вътрешен министър! Мили боже, това сигурно означава, че ще те виждаме още по-рядко.
— За най-голямо удоволствие — измърмори Рокси под нос.
— Знаеш ли, скъпа, кафявото не е твоят цвят. — Алексия стрелна безвкусната рокля от „Некст“, която бе облякла Рокси. — Това те прави още по-мрачна, отколкото си всъщност. Следващия път пробвай с нещо по-свежо. Може и да те ободри, да ти помогне. Един господ знае.
Рокси пламна от гняв и неудобство, но не каза нищо.
За да предотврати допълнителна конфронтация, Майкъл де Вер вдигна чаша: