— Честито на вътрешния министър!
Пресегна се и напълни чинията си с говеждо. Лошите новини не бива да се поднасят на празен стомах, а и след секса с Ленка бе изгладнял като вълк.
— Благодаря, скъпи. — Алексия засия. — Много си мил.
— Изненада ли те това назначение? Имам предвид, ненадейно ли беше?
— Глупости — лоялно се намеси Теди. — Майка ти бе най-логичният избор за поста. След цялата й безупречна работа по реформите на затворите…
— Много си мил, скъпи, но Майкъл е прав. Беше абсолютен шок. Искам да кажа, че с премиера се разбираме добре в личен план…
— Да, да. Казвала си го хиляди пъти — изсъска Рокси и привлече два умолителни погледа — на Теди и на Майкъл.
— Но никога не съм очаквала назначение от такъв мащаб — продължи Алексия. — Мисля, че и никой друг не го очакваше. Мога да кажа, че това разбуни доста духовете в партията. Но не е зле да поразчупим стереотипа и да не се придържаме толкова към правилата, нали? Човек трябва да се възползва от шансовете, които му поднася животът. Да хване бика за рогата, както се казва. А и, разбира се, да мога да служа на страната е чудесно.
Тук вече Рокси не издържа. Вярно, бе обещала на баща си, но все пак! „Да служи?“
— О, майко, моля те! Поне имай доблестта да си признаеш, че не става дума за служене. Амбицията ти спечели тази работа. Личната амбиция. Ние не сме журналисти, а твоето семейство. Няма нужда да заблуждаваш и нас само защото заблуждаваш всички останали.
Теди се намеси укорително:
— Рокси, миличка, успокой се.
В гърдите на Алексия набъбна познатата топка гняв. Да се успокои? Само това ли щеше да каже Теди? Защо никога не защитаваше позицията й както трябва? Защо трябваше да се поддава на желанието на Рокси да се прави на жертва и постоянно да ходи на пръсти около нея, по дяволите? Това момиче използваше проклетата количка като оръжие и този път на Алексия й дойде до гуша.
— Като стана дума за шансове и хващане на бика за рогата и… разни такива работи — започна несигурно Майкъл — аз, ъ-ъ… имам новина.
— Само не ни казвай, че най-сетне си открил някое хубаво момиче и ще се жениш — подкачи го Теди. — Мислех, че се споразумяхме. Никакви сватби, докато не завършиш Оксфорд.
— Не се безпокой — отвърна Майкъл. — Няма да има сватба. Поне не и моята. Но аз ъ-ъ… ами точно това е новината. Поне част от нея де. Приключих с Оксфорд.
Настъпи гробна тишина. Въздухът — с нож да го режеш.
Алексия го разряза първа.
— Какво означава „приключих“, Майкъл? Та ти току-що започна.
Майкъл я погледна умолително.
— Това не е за мен, мамо. Наистина.
— Не е за теб? Но защо, за бога?
— Честно ли? Скучно ми е.
— Скучно ти е? — избухна Теди. — В Бейлиол? Не ставай смешен.
Майкъл продължи:
— Спомняте ли си „Тържества в Кингсмиър“, фирмата, която отворихме с Томи?
Томи Лайън беше най-старият приятел на Майкъл, още от предучилищна възраст.
— Не съвсем.
— Спомняш си я. Организирахме тържество по случай трийсетата годишнина на онзи руснак на яхта в Сен Тропе миналото лято.
— Имаше нещо. — Алексия погледна Теди, чиято обикновено приветлива физиономия сега вещаеше буря.
— Е, както и да е. Докарахме двайсет бона печалба от това, само ние двамата — гордо заяви Майкъл. — А оттогава сме получили камари запитвания за корпоративни събития, Бар Мицва…
— Бар Мицва!? — Теди де Вер просто не можа да издържи повече. — Ти си Де Вер, за бога, и си насред обучението си по право в Оксфорд. Не можеш да очакваш, че с майка ти ще се съгласим да захвърлиш всичко това, за да се занимаваш с клоуни и балони за тринайсетгодишни еврейчета от проклетия Голдърс Грийн!
— Родителите им са клиентите — подчерта Майкъл. — И не подценявай Голдърс Грийн. Някои от тези майки хвърлят по половин милион за големия ден на малките си еврейчета.
— Половин милион? Лири? — Тази цифра успя да смае дори Теди.
— Обмислям тази възможност, тате. — Сивите очи на Майкъл светнаха щастливо. — С Томи можем да си докараме до сто хиляди за една вечер.
— Да, а с дипломата ти от Бейлиол и с контактите на майка ти и моите ще можеш да правиш десетки милиони годишно в Сити само след няколко години. Съжалявам, Майкъл, просто няма да стане.
— Е, аз също съжалявам, татко, но не ти вземаш това решение. Официално напуснах колежа тази сутрин. Предадох ключовете и всичко останало.