Насили се да се усмихне. Зад съвършената политкоректна фасада Теди прозря умората й. Бяха се срещнали, когато Алексия бе на двайсет и пет, а преди да навърши трийсет се бяха оженили в малък католически храм недалеч от Кадоган Стрийт. В онези дни тя бе поразяваща красавица според представите на седемдесетте. Много слаба, с дълги стройни крака и грива от разчорлена руса коса, която се стелеше зад нея като опашка на комета, когато се движеше. Още тогава си беше амбициозна и много бързо се промени — отряза си косата и възприе по-сериозно, делово поведение, за да се кандидатира за първото си място в парламента. Госпожа Тачър бе избрана за лидер няколко години преди Алексия де Вер да стане член на парламента, но Британската консервативна партия си остана враждебно настроена към жена, особено произхождаща от долните слоеве на средната класа. Бракът й с британски аристократ със сигурност увеличи шансовете на Алексия. Теди се бе отказал от титлата си, за да даде възможност на младата си съпруга да стигне до Камарата на общините, но Алексия си бе останала Де Вер, а семейство Де Вер бяха принадлежали към торите от незапомнени времена.
Теди не беше глупак. Добре осъзнаваше, че името му, богатството му, контактите на семейството му са голяма притегателна сила за брилянтната му красива и напориста млада съпруга. Но той се възхищаваше на Алексия, обичаше я и беше готов да поднесе всичко, което притежаваше, на олтара на кариерата й. Преди да се срещнат животът на Теди де Вер бе помпозен, привилегирован и скучен до смърт.
И сега, седнала на бюрото си, Алексия изглеждаше могъща, компетентна, неистово успешна жена до последния милиметър, каквато действително беше. От прическата на Даниел Галвин и безупречно елегантния костюм до диамантите, проблясващи дискретно по пръстите, ушите и врата й, съпругата на Теди де Вер лъхаше на могъщество. Докато я наблюдаваше, Теди се пръскаше от гордост.
Министър на вътрешните работи. Това беше голяма работа.
„Справихме се, скъпа. Доказахме на всички, че грешат“.
Естествено, семейство Де Вер бяха преминали през своите изпитания и трагедии. Теди бе достатъчно интелигентен, за да разбира, че отношенията между Алексия и Рокси вероятно никога няма да се възстановят. Всичко бе започнало толкова отдавна, още откакто Рокси бе навлязла в тийнейджърска възраст. Но след ужасната история с онова момче Бийзли стана хиляди пъти по-зле. Алексия не бе от сантименталните майки, които прегръщат дъщерите си и им казват: „Недей, мила“. Теди осъзнаваше също, че Алексия бе разглезила Майкъл до безобразие като компенсация заради загубеното с Рокси. Понякога това го докарваше до лудост, но той проявяваше разбиране. Теди де Вер се гордееше със себе си заради факта, че винаги бе разбирал съпругата си. Двамата с Алексия бяха двете страни на една и съща монета. Толкова я обичаше.
— Липсваше ни на вечерята.
— Нима? Не бих казала, след тези крясъци.
Теди отиде зад нея и разтри раменете й:
— Съжалявам, че атмосферата така се нажежи. Ти къде изчезна?
— Някой ме търсил на портала. Дженингс не харесал вида му, но докато отида, човекът си бе тръгнал.
Теди се намръщи.
— А на мен не ми харесва, че тези откачалки продължават да те преследват.
— Не знаем дали е откачалка. Може да е бил всякакъв… член на партията, репортер.
— Видя ли го на записа?
— Не. Системата пак се е развалила.
— Пак ли?
— Боя се, че да.
— За бога! Какво й става на тази скапана система? Не можеш ли да повикаш МИ-5 да поеме охраната, особено след като ще управляваш загубената ни държава?
Алексия се изправи и го целуна.
— Успокой се, скъпи. Нищо не се е случило. Сигурна съм, че ще ми осигурят нужната охрана. Но нали не искаме да живеем като затворници?
— Не, разбира се.
— Хубаво. А сега за Майкъл и напускането му на Бейлиол.
Теди вдигна ръце в знак за мълчание. Малко хора можеха да накарат Алексия де Вер да млъкне насред дума и съпругът й бе един от тях.
— В никакъв случай — отсече той. — Тази вечер няма да говорим повече за децата. Това трябваше да е твоята вечер. Хайде да си легнем и да ми разкажеш всичко за първия си ден с всичките пикантни малки детайли. Вътрешен министър! — Той закачливо стисна задника й.
Алексия се разсмя.
— Добре де. Давай към леглото.
Не за първи път тя благодари на съдбата за подкрепата на прекрасния си съпруг.