— Просто така — изхриптя старата. — След двайсет години обич и привързаност просто си вдигна багажа и изчезна и оттогава двамата с Уолтър не й видяхме очите.
В мислите си Били се върна към онова вълшебно лято с Тони и дългите им разговори за техните родители. Не помнеше да бе чул нещо за любов и привързаност в семейство Джилети. Бе изпитвал съжаление към Тони и благодарност за собствените си топли отношения с баща си.
Госпожа Джилети продължи:
— Естествено, Уолтър загуби всичко. Сигурно знаеш за това. Умря от удар няколко месеца след като се преместихме тук. Остави ме без пукната пара, стиснатият му кучи син.
Били надзърна над рамото й към чистия удобен апартамент. Не беше „Риц-Карлтън“, но би убил човек за местенце като това.
— Като че ли добре се справяте, госпожо Джилети.
Сандра Джилети сбръчка горната си устна.
— Защото имаш нисък стандарт. Сигурно и заради това беше лапнал по нашата Тони. Знаеш ли, че тя дори не се върна за погребението. И цветя не изпрати. Безсърдечна кучка.
Били си тръгна потиснат. В затвора поне бе имал фантазиите си, своята кутийка с мечти, които му бяха помагали да издържи. А сега дори това се разпадаше, изчезваше разрушено като всичко в живота му.
И не само в неговия. Семейство Джилети също бяха изгубили всичко. Сякаш всички, свързани с онова ужасно лято в Кенебънкпорт, бяха проклети. Били беше хвърлен в затвора, но и всички останали бяха наказани. Всички бяха страдали. Били се опитваше да не мисли за семейство Хандемайър и нестихващата им скръб. Дали и те бяха пометени от това? Чудеше се какво ли е станало с тях след процеса. Дали неговото осъждане бе дало на сенатор Хандемайър възмездието, което бе жадувал? Нещо го караше да се съмнява.
През следващите няколко месеца Били неуморно търсеше Тони Джилети, но това бе сякаш се опитваше да хване дух с мрежа за пеперуди. Дори похарчи част от хилядата долара, които баща му му беше оставил, за частен детектив, но напразно. Онази отровна стара вещица, майката на Тони, беше права.
Тони беше изчезнала. И нямаше да се върне.
Чак след няколко месеца Били Хамлин разпозна емоцията, която се надигаше у него — облекчение. Най-после се бе освободил от мечтата си, беше пуснал парашута си и за своя изненада откри, че не полита в бездна. Всъщност почувства, че от плещите му пада голям товар.
Излизането от затвора не направи Били Хамлин свободен човек. Това направи отказването му от Тони Джилети. Най-сетне можеше да започне да гради живота си.
В затвора беше добил квалификация за механик и похарчи последните пари на Джеф Хамлин, за да купи дял от занемарен автосервиз в Куинс в съдружие със стария си приятел от гимназията Майлоу Бейтс. Майлоу бе следил процеса на Били по телевизията и бе изпитвал състрадание за случилото се. Майлоу живееше наблизо до стария дом на семейство Хамлин, беше женен за една мила съседка, Бетси, и имаха три деца. Семейство Бейтс взе Били Хамлин под крилото си и тъкмо тяхното приятелство, повече от всичко останало, помогна на Били да обърне живота си.
Бетси Бейтс запозна Били със Сали Дъфийлд, жената, която щеше да стане негова съпруга. Били и Сали веднага се харесаха. Сали беше червенокоса, с невероятно сини очи и кожа като на порцеланова кукла. Имаше тънка талия, големи гърди и дълбок заразителен смях, който изпълваше стаята. Беше мила, грижовна и имаше стабилна работа като секретар в правна кантора. Били не беше влюбен в нея, но много я харесваше и искаше деца. Също като нея. Нямаше никаква основателна причина да чакат.
Първите пет години бракът им беше щастлив. Били и Сали бяха постоянно заети — той с ремонтите по колите, а Сали с отглеждането на дъщеря им Дженифър. Джени Хамлин бе тяхната гордост — кръгличка и пухкава като бухтичка, винаги ухаеща на бебешка пудра, възхитително писукаща на всеки, който й се усмихне. Единствената мъка на Били бе, че баща му Джеф не бе доживял да види внучката си и сина си толкова щастлив и улегнал. Джени Хамлин растеше силна, красива и невероятно забавна — имаше истинска дарба да разказва вицове — и родителите й я обичаха все по-силно.
За съжаление любовта им един към друг, която така и не прерасна в нещо повече от приятелство, съвсем избледня. Когато Сали се върна на работа и се влюби в един от колегите си, Били се разстрои не толкова заради изневярата, а заради факта, че му беше все едно. Напълно. Когато друг мъж спи с жена ти, а на теб ти е съвсем безразлично, явно нещо не е наред. И така тихомълком, по взаимно съгласие и без грам драма, семейство Хамлин се разведе.