— Не знаем. Може би просто е на почивка. Знаем обаче, че отдавна има психически проблеми. — Комисарят се обърна към Алексия. — Госпожо министър, сещате ли се за някаква причина, поради която този мъж може да се интересува от вас?
Алексия поклати глава.
— Никаква.
Гледаше внимателно лицето на екрана. В него имаше нещо прекалено тъжно.
— И името Уилям Хамлин не ви говори нищо?
— Не. Нищо.
Сър Едуард попита:
— Опасен ли е?
— Вероятно не. Както казах, няма сведения да е упражнявал насилие. Но шизофренията — с нея трябва да се внимава. Вярваме, че все още е в страната, и ако е така, трябва да го открием. По-притеснително е телефонното обаждане на Чейни Уок.
Екранът отново се превключи. Образът на Уилям Хамлин изчезна и на негово място се появи образ с гневни, мрачни черти на друг мъж на средна възраст. Него Алексия позна веднага. Инстинктивно стисна зъби.
— Гилбърт Дрейк.
— Вярно.
Сър Едуард Манинг попита притеснено:
— Кой е Гилбърт Дрейк?
— Таксиметров шофьор от Източен Лондон — каза комисар Грант.
— И приятел на Санджай Пател — горчиво добави Алексия.
— А.
Сър Едуард знаеше за случая Пател. Всички във Великобритания знаеха за него. Точно този случай, повече от всичко останало, бе създал проблеми на Алексия де Вер като министър на затворите и за известно време бе застрашавал да срине цялата й кариера.
Каквато и човешка симпатия да бе изпитвала някога Алексия към Санджай Пател, оттогава тя бе заменена с безсърдечен гняв. Не само поддръжниците на Пател бяха агресивни и бяха отправяли заплахи, но и таблоидите, и най-вече „Дейли Мейл“, се бяха втурнали да го бранят, сякаш беше Ганди.
— Кажете нещо повече за Дрейк — помоли сър Едуард.
— Вече е получил две предупреждения за предишни заплахи, отправени към госпожа Де Вер — обясни комисар Грант. — Също така е прекарал четири месеца в ареста по друго обвинение за притежание на огнестрелно оръжие.
— И вие мислите, че Гилбърт Дрейк е човекът, който се е обадил по телефона миналата седмица?
— Възможно е.
— Как един таксиметров шофьор от Източен Лондон се сдобива с домашния телефонен номер на министъра на вътрешните работи?
Комисар Грант смръщи вежди.
— Това е основен проблем, по който работим. Не знаем дали е бил Дрейк. Но някои факти насочват към него. Известно е, че е отправял заплахи и преди. Мъжът, който се е обадил миналата седмица, е използвал библейски цитати.
При спомена за това Алексия настръхна.
— Точно така.
— Знаем, че Дрейк е станал активен като новопокръстен християнин. Пише в няколко блога и си служи с подобен език. Освен това е правил две пътувания без конкретна цел до района около дома на министъра на вътрешните работи в Оксфордшър. Затова можем да заключим, че все още проявява сериозен интерес към госпожа Де Вер.
Алексия стана и отиде до прозореца. Металическият глас от телефонното обаждане я бе изплашил повече, отколкото й се искаше да признае. Мисълта, че такъв невероятен тъпак като Гилбърт Дрейк може да стои зад това, нараняваше гордостта й като никога.
— Не мисля, че беше Дрейк.
— Мога ли да попитам защо?
— Напълно съм сигурна, че обаждането идваше отдалеч. А и фактът, че не сте могли да го проследите, както и използването на синтезаторен глас, показват изобретателност, каквато Гилбърт Дрейк просто няма. Той е гамен, който хвърля камъни, не е стратег.
Комисар Грант се замисли.
— Може и да сте права, госпожо. Надявам се да сте права. Но трябва да поговорим за случая Пател.
Алексия завъртя очи.
— Трябва ли? Откровено казано, омръзна ми да чувам името Санджай Пател. Човек направо да си помисли, че е бил светец, а не дилър на наркотици и трафикант на хора, справедливо осъден по британските закони.
„Прави са за нея“ — помисли комисар Грант. Хареса госпожа Де Вер повече, отколкото бе очаквал, макар да бе упорита като магаре на мост.
— Разкажете ми за случая, госпожо. От ваша гледна точка.
— Не е въпрос на гледна точка, комисар. Фактите са си факти. Случилото се е публично достояние.
— Изненадайте ме, госпожо министър. Все пак целта ни е обща.
Алексия въздъхна.
— Добре. Един мъж, Ахмед Хан, бе арестуван в Доувър през две хиляди и втора. Пристигнал в страната с още дванайсет мъже, нелегални имигранти. Наркотици, по-точно хероин, бяха открити в камиона, с който са пътували Хан и останалите. По време на разпита Хан обяснил на полицията, че се страхувал за живота си в Пакистан — естествено, всички казват това — и че братовчед му Санджай Пател организирал докарването му в Англия. Отрекъл да е знаел за хероина.