— Грейдън, остави Били на мира. Днес е в почивка. Аз ще поиграя с теб.
Тони Джилети, безспорно най-сексапилната ръководителка от всички в Кемп Уилямс, отговаряше за групата на Грейдън. Като я гледаше как тича по брега в силно изрязания си бял бански, който едва побираше формите й на плейбой зайче, Били с ужас усети издайническата си ерекция в плувките „Фред Пери“. Нямаше друг избор, освен да се гмурне във водата и да използва океана за смокинов лист.
Подобно на другите момчета в лагера, на Били му изтичаха очите по Тони Джилети. Но за разлика от тях, той си падаше по нея. Веднъж, още първата вечер в лагера, бяха спали заедно и макар че Били не бе успял да я придума да повторят, знаеше, че й е харесало и че тя също си пада по него. И Тони беше нещо като аутсайдер. Не беше дъщеря на работници. Старецът й държеше верига от известни аутлети за електроника по Източното крайбрежие. Но пък тя не беше от нафуканите първокурснички от Уелзли или Васар. Тони Джилети беше лудетина, търсачка на силни усещания с вкус към кокаина и неподходящи любовници, заради които бе затънала в неприятности в родния Кънектикът. Носеше се мълва, че отървала затвор за измама с кредитна карта само защото баща й, Теодор Джилети, подкупил съдията и дарил седемцифрена сума за построяване на нов бар в местния кънтри клуб. Тони била откраднала златната Американ Експрес на някакъв съсед, за да поддържа стандарта на гаджето си — наркодилър. Семейство Джилети бяха пратили дъщеря си в Кемп Уилямс като последен пристан, надявайки се, подобно бащата на Били, че Тони може да създаде контакти, които да й помогнат да изгради по-добро бъдеще. В нейния случай това означаваше брак с почтено благовъзпитано бяло момче по възможност с диплома от Харвард.
Тони спазваше половината от уговорката — преспа с всеки харвардски дипломант в лагера, който не бе напълно отблъскващ физически, докато не се установи на Чарлз Бреймар Мърфи, най-богатия, най-красивия и (според Били) най-противния от всички. Днес Чарлз бе на яхтата на родителите си. Семейство Бреймар Мърфи се бяха „отбили“ на път за Ист Хамптън и госпожа Креймър, ръководителката на Кемп Уилямс, го бе освободила за деня. Начинът, по който Креймър — Дъртата, както й казваха — фаворизираше богаташките деца, бе дразнещ. Но всяко зло за добро. Отсъствието на Чарлз даде на Били прекрасна възможност да пофлиртува необезпокояван с Тони Джилети и да се опита да я убеди, че още една страстна нощ с него ще е много по-добре от висенето с онзи тъпанар.
Вече знаеше, че има шанс. Тони имаше волна душа и либидо на разгонена котка. Само преди няколко дни необуздано се бе хвърлила на врата на Били пред Чарлз в отчаян опит да накара гаджето си да ревнува и бе успяла. Били бе чул как Чарлз Бреймар Мърфи негодува пред Касандра Дрейтън — друго момиче, с което Били бе преспал.
— Какво толкова му харесват жените на този Хамлин? — ядно нареждаше Чарлз.
Касандра му се усмихна мило:
— Как да ти го обясня — в сантиметри или в педи?
— Някакъв си тъп дърводелец, за бога! — пелтечеше Чарлз.
— Също като Исус, скъпи. Не бъди язвителен. Всъщност баща му е дърводелец. Били просто си чука. И, леле, само как го прави!
Колкото и да беше доволен от хвалбите, които Касандра Дрейтън сипеше по негов адрес, истината бе, че Били копнееше Тони Джилети да му пусне още веднъж. И колкото повече тя се разсейваше, толкова повече Били я желаеше.
Тони не приличаше на нито едно от предишните му момичета. Не само беше пантера в леглото, но беше забавна и умница, да не пропускаме, че беше блестяща имитаторка и природно артистична. С имитациите на госпожа Креймър караше всички да се заливат от смях. Тони беше голяма работа. Много по-голяма от него, въпреки всичките комплименти за атрибутите му от Касандра. За Чарлз Бреймар Мърфи Тони Джилети бе трофей, лятно забавление. За Били Хамлин тя бе всичко. Въпреки че не би го признал пред никого, Били бе лудо влюбен в нея. И беше решил не само да съблазни Тони още веднъж, но и да се ожени за нея.
Тони гледаше как Били се гмурна във водата. „Леле, какво тяло!“ Харесваха й релефните мускули по широкия като на плувец гръб на Били, както и начинът, по който силните му ръце с лекота пореха водата като два ятагана, разсичащи коприна. Чарлз Бреймар Мърфи също изглеждаше добре, но бе някак изписан, по момчешки. Нямаше нищо общо с първичната чувственост на Били, нито с животинския магнетизъм, с онази еротична настървеност на хищник, която Били излъчваше с всяка пора на кожата си.