Филмът започваше предсказуемо — младо момче, автостопаджия, обслужва неправдоподобна на вид група шофьори на камиони на един паркинг. Но след десетина минути играта загрубя прекалено за вкуса на Едуард. Шофьорите душаха момчето и то явно агонизираше.
— Тъпо е. Изключи го.
Сергей се обърна. Неистовата възбуда в погледа му не можеше да се сбърка. За първи път Едуард изпита истински страх.
— Да го изключа? Какво ще кажеш да изключа теб, дъртако?
Сергей измъкна навити на топка чорапи от горното чекмедже на скрина и ги напъха в устата на сър Едуард. После, съвсем небрежно, сякаш изгасва свещ, стисна носа му с пръсти.
Неистова паника завладя сър Едуард.
„Ще ме убие“.
Започна диво да се бори. Осъзнаваше, че усилията му са безполезни, но не можеше да спре да опъва въжетата.
Кръвта забуча в главата му, напрежението се покачваше като в препълнен язовир. Усещаше, че черепът му ще се пръсне, представи си как очите му изхвърчат от орбитите. Почувства, че губи съзнание, бялата гипсова розетка на тавана над старовремското махагоново легло се размаза, причерня му. Бе сигурен, че умира.
— Така. Без повече приказки. Само гледаме.
Като по чудо, съвсем неочаквано, момчето пусна ноздрите му и измъкна чорапите от устата му. Въздухът нахлу болезнено в дробовете на Едуард и по лицето му потекоха сълзи.
— Господи! — изхлипа той. — Изобщо не беше забавно. Мислех, че ще ме убиеш.
Сергей Милеску го погледна и се усмихна.
— Може и да те убия.
Хенри Уитман увеличи скоростта на бягащата пътека. Потта се лееше по гърба му. Ежедневните тренировки на премиера бяха изтощителни, но вършеха чудеса с нивата на стреса му.
— Господин премиер? Извинете, че ви безпокоя. По телефона ви търси министърът на вътрешните работи — каза секретарката му Джойс Уидър.
Хенри й се озъби.
— Не може ли да почака?
— Очевидно не, сър.
Хенри се поколеба; осъзнаваше колко глупаво сигурно изглежда в очите на Джойс. „Та аз съм премиер, да му се не види. Алексия де Вер работи за мен, а не аз за нея“. Но прие обаждането. Прекалено се страхуваше, за да го отхвърли.
След това пак затича, докато краката му не се разтрепериха от изтощение. Въпреки това притеснението остана загнездено у него. Как се бе докарал до това положение?
И по-важното — как, по дяволите, щеше да се измъкне от него?
Сър Едуард Манинг се взираше в екрана на лаптопа с облещени от ужас очи. На възглавница пред себе си Сергей Милеску бе подредил на ветрило личните суперпрофесионални японски готварски ножове на Едуард.
— Виждаш ли, ето това се казва истинска любов — започна Сергей. — Не само да искаш да умреш от ръката на някого. Но и да бъдеш сготвен и изяден от него. Ти би ли направил това заради мен, Едуард? Обичаш ли ме толкова?
Сергей показваше на Едуард репортаж от новините по Си Ен Ен отпреди няколко месеца за известен случай, в който гей психопат бе убил, разчленил и изял любимия си, и всичко това бе заснето като порнофилм с фатален край. Момчето бе направило публично признание за престъплението, което предизвика вълна от философски дискусии за опасностите от садомазохизма и повдигна въпроса дали убийство с доброволното съгласие на жертвата трябва да се смята за убийство.
Погледът в очите на Сергей ужаси Едуард, смрази сърцето му; вадички пот потекоха по гърба и гърдите му.
— Така. От къде да започнем? От тук може би? — Сергей вдигна един назъбен нож за плодове и го опря в лявото зърно на Едуард. Старият мъж нададе сподавени крясъци през запушената си уста.
— Или от тук? — Сергей премести ножа на един от показалците. Със замах преряза кожата. Едуард закрещя, очите му се разшириха от див ужас и болка. Прорезът беше малък, но дълбок. Потече кръв и направи голяма алена локва на чаршафите.
— Или пък тук? — Бавно, наслаждавайки се на всяка секунда, Сергей прокара върха на ножа по корема на Едуард, в права линия надолу, докато острието докосна върха на пениса му. — Ще ти хареса ли, Едуард? Искаш ли да клъцна?
Сър Едуард Манинг се задърпа така диво, че въжетата прерязаха китките и глезените му до кръв.
Смъртта наближаваше. Вече беше сигурен. Не се плашеше толкова от смъртта, колкото от изтезанията преди нея. Никога не бе понасял болка.