Ами кучето? За него се чувстваше ужасно.
Обикновено Алексия изобщо не се притесняваше да води заседание, на което всички присъстващи мъже са срещу нея. Завистта и враждебността около масата тази сутрин бяха осезаеми — нищо ново. Но точно днес се чувстваше уморена и уязвима. Като капак на всичко вечерта, когато най-накрая заспа, сънува ужасен кошмар, от онези, които не бе имала от години — давещия сън. Силни тъмни течения я дърпат надолу. Дробовете й се пълнят с вода, не може да диша. Горкият Теди направи всичко по силите си, за да я успокои. След като й донесе чаша вода в четири сутринта, заспа, но Алексия остана да лежи будна: наблюдаваше зазоряването над реката с уморени зачервени очи.
Парламентът се разпускаше за дълга лятна ваканция само след две седмици. На Алексия й изглеждаше цяла вечност. Само мисълта за лятната къща в Мартас Винярд и компанията на Луси Майър, единствената й истинска приятелка, я изпълваше с неописуем копнеж.
— Алексия? Слушаш ли? — чу гласа на Джайлс Фринг от Борда по имигрантските въпроси.
— Извинявай, Джайлс. Какво казваше?
— Трябва да излезем с изявление, госпожо министър. — Раздразнената въздишка на Фринг бе красноречива. — Трябва да стигнем до някакъв консенсус.
— Ние имаме консенсус.
— Не, нямаме — отсече министърът на търговията и индустрията.
— Напротив, имаме, Кевин. Това е моят сектор, моето решение. Аз избирам курс на действие, а вие го приемате. И точка. Консенсус.
Мъжете около масата се спогледаха отчаяно.
— Нашето изявление е следното: „Правителството няма да толерира прояви на насилие и омраза срещу Великобритания и нейния народ. Съдът ще реши съдбата на господин Силчек и господин Владмиж. С настоящото министърът на вътрешните работи разпорежда незабавното оттегляне от площада пред парламента. Освен това работните визи на всички, участвали в митингите от миналата седмица, ще бъдат преразгледани и ще се предприемат неотложни мерки“.
Залата изригна.
— Това не може да е сериозно, Алексия! Прекратяване на визи? Ами свободата на словото?
— Не прекратяване. Преразглеждане.
— Но с намерение да се депортират хора! Заради мирен протест.
— Нямаше нищо мирно в случилото се с флага, Кевин.
— Премиерът никога няма да го позволи.
Алексия пусна тънка усмивка. Министърът на търговията и индустрията наистина вече започваше да й лази по нервите.
— О, мисля, че ще се убедите в обратното.
Кевин Ломакс хвърли побеснял материалите си на масата и изхвърча навън.
— Ако не друго, госпожо министър, бих предложил поне да преосмислите тона на изявлението — каза Чарлз Моузли. — Звучи…
— Силно? — предложи Алексия.
— Щях да кажа „сталинистки“. Директно казано, това няма да ни донесе голяма подкрепа.
— Бих се разграничила.
— Но, Алексия, бъдете разумна. Всички ние…
— Закривам заседанието. Приятен ден, господа.
След десет минути, на задната седалка на служебния „Даймлер“, Алексия изхлузи обувките си и въздъхна тежко.
— Какво им става на тези мъже, Едуард? Всички са такива страхливци.
Сър Едуард Манинг се размърда притеснено. Бе превързал раната на пръста си — обясни, че се е порязал в кухнята, но разрезите, които Сергей Милеску бе направил на гърдите му, се превързваха трудно. Не само че бяха болезнени, но и го караха постоянно да се страхува, че кръвта ще изцапа ризата му. Сергей искаше информация за госпожа де Вер — нещо достатъчно скандално, достатъчно сериозно, за да я принудят да се откаже от поста си. Засега Едуард нямаше представа какво точно да изрови и това плюс болката му създаваше големи проблеми с концентрацията.
— Кажи ми, Едуард. Да не би да са забравили колко много мъже са загинали за този флаг?
— Много се съмнявам, че Чарли Моузли е забравил — процеди през зъби сър Едуард. Болката бе направо непоносима. — Синът му бе убит преди три години в Афганистан. Разкъсан на парчета от противопехотна мина.
Алексия зяпна.
— О, боже! Нямах представа.
— Информацията беше в материалите, госпожо министър.
— Така ли? По дяволите! Нищо чудно, че е толкова чувствителен на тема национален флаг. Защо не ме предупреди, Едуард?
И двамата знаеха, че това е реторичен въпрос. Няколко минути даймлерът се носеше по пътя в мълчание — и двамата бяха потънали в собствените си мисли.