Сър Едуард погледна Алексия де Вер.
— Паднах от колелото си на път за работа, госпожо министър.
Алексия го погледна изненадано.
— Кога?
— О, преди няколко дни. В края на миналата седмица.
— Защо не ми каза? Трябваше да си останеш вкъщи и да почиваш.
— Няма нужда, госпожо министър.
— Има нужда. Вече не си младеж, Едуард. Трябва да се отнасяш сериозно към тези неща.
— Това са само няколко драскотини. Съвсем добре съм за работа.
Алексия поклати глава.
— Не искам да чувам за това. Самата аз ще работя вкъщи днес следобед, така че няма нужда да оставаш. Прибери се. Шофьорът ми ще те закара.
Докато препрочиташе доклада, предоставен й от Едуард, Алексия се зачуди дали началникът на кабинета й наистина е отишъл да си легне, или се е промъкнал през задния вход в офиса, за да работи. Почти всички държавни служители като сър Едуард Манинг — „доживотни“, както бяха известни в парламента — бяха работохолици, пристрастени към работата си и шумотевицата на живота в Уестминстър. Бързо обаче забрави за Едуард, щом зачете доклада.
Пациентът проявява типичните симптоми на параноидна шизофрения, включително видения и слухови халюцинации, често предизвиквани от телефон или телевизия. Твърди, че чува един определен глас, класическа доминантна негативна халюцинация, комбинира критични коментари със специфични инструкции към пациента. Неотменно описва този глас като женски (Майка — починала в ранното му детство. По време на лечението си пациентът показва, че се чувства изоставен и самотен.) Постоянно е обсебен от мисли за жени, повечето несексуални, семейно ориентирани, например силно притеснение за дъщеря си. Разводът му също е основен фактор във виденията и психозата, въпреки че отношенията с бившата му съпруга изглеждат добри.
Периодична депресия без самоубийствени помисли. Без мания за величие. Няма регистрирана тенденция за прояви на насилие, само на силно ограничена агресия.
Състоянието на пациента се овладява с медикаменти в домашни условия, когото се приемат. Атипичните антипсихотици имат отлично въздействие при лечението на въпросния пациент, особено „Геодон“ (зипрасидон). За съжаление има сведения за непостоянно приемане на лекарствата. Злоупотребата с алкохол е съпътстващ утежняващ фактор.
Психиатърът бе подписал експертизата преди година и половина. Алексия препрочете мнението му няколко пъти, като се опитваше да събере парчетата на изтерзания вътрешен живот на Уилям Хамлин от написаното и от доловеното между редовете. Кой беше този мъж, който я търсеше?
И какво искаше от нея?
Има близки отношения с жени, със съпругата си, с дъщеря си — макар че тъкмо жените са в основата на умственото му разстройство.
Чувства се изоставен и предаден от жените. И въпреки това не е човек, който таи гняв и склонност към насилствени прояви.
Чува гласове, плашещи гласове.
Алексия се усмихна. „Е, изглежда, имаме нещо общо. Само дето моите гласове са истински. Колкото и зипрасидон да изпия, няма да изчезнат“.
Всичко, което прочете в досието, събрано от сър Едуард Манинг, потвърждаваше мнението на комисар Грант. Уилям Хамлин не бе отровил кучето им. Нито пък имаше намерение да навреди на нея. Въпреки това мисълта, че той е някъде тук и я търси и я дебне, никак не й допадаше. Комисар Грант нямаше никакъв напредък в установяването на местонахождението му.
— Много е трудно с пациентите на психиатрията — беше й казал. — Ако не потърсят помощ или нямат агресивни прояви, много бързо изчезват от радара. Хамлин е като турист — не е регистриран в здравната каса, няма постоянен адрес, няма осигуровка — истински призрак.
А Алексия де Вер се страхуваше от призраци.
Бе дошъл моментът да провери докъде се простира лоялността на сър Едуард Манинг.
Джеймс Мартин, главният специалист по комуникациите на Даунинг Стрийт, въздъхна тежко и Хенри Уитман попита:
— Сериозно ли е, Джеймс? Говори откровено.
— Откровено, господин премиер? Сериозно е. Чудя се дали да не кажа „катастрофално“, но…
Двамата мъже се настаниха на заседателната маса пред камарата сутрешни вестници. Изявлението на Алексия де Вер по отношение проблемите на земеделските работници бе взривило либералната преса. Освен това бе възпламенило и повечето дясномислещи елементи в британското общество, провокирайки расистки прояви и обществени безредици в мащаби, невиждани от известната реч „Реки от кръв“ на Инок Пауъл6 от шейсетте години на двайсети век.
6
Инок Пауъл (1912–1998) — британски професор по древногръцки, консерватор, заемал поста министър на здравеопазването, известен с речта си „Реки от кръв“. — Б.пр.