— Имало е опустошителни безредици в Бърнли, палеж в имигрантски център в Доувър и бурни протести на доковете на Саутхамптън. Британската национална партия призовава за повсеместни масови митинги в Лондон, Манчестър и Бирмингам в събота. Самоопределят се като Движение за спасяване на британската нация.
— Господи! Какво пишат вестниците?
— Нищо, което бихте искали да чуете. „Гардиан“ нарича Алексия „бомба със закъснител“. „Таймс“ се чуди дали министерството на вътрешните работи ръководи правителството, а в „Инди“ пишат, че трябва да бъде подведена под отговорност съгласно Акта за подбуждане на расова омраза. А пък „Сън“ я величае като героиня. А и този комкис от „Телеграф“…
Джеймс Мартин подаде страницата на шефа си. Там бе нарисувана Алексия де Вер, облечена като Госпожа Британия, седнала на трон, а премиерът лежеше в краката й като пудел. Алексия подаваше на Хенри кокал, на който пишеше „Европейски съюз“. Текстът отдолу гласеше: „Глозгай си го, момче“.
— Мислех, че сте я предупредили да смекчи тона на изявлението.
Хенри Уитман отвърна навъсено:
— Да, предупредих я.
— Не можем да продължаваме така, господин премиер. Трябва да покажете, че си връщате контрола.
— Тази сутрин ще отлетя за Бърнли. Можеш ли да организираш пресконференция за шест вечерта тук?
— Мога. Но предлагам да я направите възможно най-скоро, още сутринта. Единственото, което не трябва да допускате, е вътрешното министерство да вземе преднина.
Алексия прие обаждането в колата си.
Бе очаквала, че премиерът ще е гневен. Но не чак толкова.
— Казах ти, специално те предупредих да смекчиш тона.
— Направих го.
— Променила си само една дума! Видяла ли си какво става навън? Общественият ред е взривен, Алексия. Ще има жертви.
— Хората са гневни, Хенри — хладно отвърна Алексия, — и не ги виня. На британското общество му писна да е заложник на шепа разхайтени имигранти, които изсмукват социалните ни придобивки и пикаят на националния ни флаг. Заставам зад редовите избиратели.
— Глупости! Опитваш се да спечелиш политически дивиденти. Ако си решила да водиш борба за надмощие с колегите от кабинета, прави го дискретно.
— Но. Хенри…
— Млък! — Никога досега Хенри Уитман не й бе повишавал тон. — Не казваш нищо, ясно ли ти е? Нищо. Нито на мен, нито на пресата, нито на никого. Налягаш си парцалите и оставяш на мен да оправя тази каша. Ясен ли съм?
Алексия замълча.
— Имаш ли представа колко хора се обаждат да искат оставката ти, Алексия? — Премиерът явно беше притеснен. — Знаеш ли какво ми коства да те обуздавам?
— Нямам представа — отвърна Алексия. — А и не ме интересува.
— Е, би трябвало да те интересува. Мога да стигна много далеч, знаеш това, Алексия. Запомни го.
— Аз също, Хенри. Може би ти трябва да го запомниш.
Тя затвори. Седналият до нея сър Едуард Манинг забеляза, че ръцете й треперят. Дали от страх, или от гняв, не можеше да прецени.
— Мога ли да помогна с нещо, госпожо министър?
— Не, благодаря, Едуард. Добре съм.
Продължиха по пътя си в мълчание. По Ембанкмънт трафикът се поразреди. След минути щяха да са на площада пред парламента.
— Всъщност има нещо, Едуард. Става дума за материалите, които ми даде снощи за нашия приятел господин Хамлин. Американецът.
Сър Едуард Манинг наостри уши. Премиерът току-що бе разпердушинил госпожа Де Вер. Кариерата й висеше на косъм заради скандала около имиграционния въпрос. А тя се вълнуваше от един безобиден смахнат.
Защо?
— Какво по-точно, госпожо?
— Ами, полицията не може да го открие. Чудех се дали не знаеш за някой… друг начин.
— Разбирам.
— Иска ми се да го открия.
Сър Едуард се приготви да попита нещо, но размисли и се отказа.
— Разбира се, госпожо министър. Смятайте го за уредено. О, боже!
На площада пред парламента цареше пълен хаос. Тълпа бе силно казано, но имаше гневни групи протестиращи, поддръжници на различни страни в спора — развяваха плакати и се надвикваха да скандират. Портретът на Алексия се издигаше като икона — възхваляван от някои групи и обругаван от други. Някакви мъже от Източна Европа я бяха нарисували с рога. През затъмнените стъкла на даймлера Алексия чуваше „расистка кучка“ на английски и пълни с омраза крясъци на различни славянски езици.