Луси така и не се умори да го повтаря. Не само заради пристигането на Алексия и Теди на острова след триумфалното назначение. А и защото Майкъл, невероятно красивият им син, щеше да дойде след толкова много години. Рокси винаги прекарваше летата тук. Горкото момиче нямаше голям избор, а и след инцидента тя и баща й бяха станали неразделни. Майкъл де Вер не се бе появявал във Винярд от юношеските си години. Луси Майър не можеше да престане да си мисли колко прекрасно, колко мило и съвършено и изобщо чудесно би било, ако Майкъл де Вер се влюби в Съмър. „Тогава всички ще станем едно голямо щастливо семейство“.
Двайсет и две годишната дъщеря на Луси току-що бе скъсала с колежанската си любов — онова противно наперено момче Чад Бейтс. („Чад. Боже! Какви са тия хора, дето ще нарекат съвършеното си новородено момченце Чад?“) Луси тълкуваше това като знак, че Съмър е готова за нова връзка. И си представяше как Съмър и Майкъл ще се оженят и ще си родят дечица! Луси и Алексия щяха да бъдат всеотдайните баби на общите си внуци.
Можеше да стане. Луси Майър можеше да направи така, че да стане. „И всичко започва от тази вечер“.
Майкъл де Вер седеше на задния ред в църквата на Удлон Авеню и хъркаше, докато паството пееше госпели.
— Събуди се! — Рокси го сръчка в ребрата. — Хората гледат.
Майкъл се стресна, надигна се и моментално му призля, сякаш някой стовари юмрук в корема му. Какво правеше тук, по дяволите? Каква лудост го бе подтикнала да дойде не само в тази църква, пълна със закоравели вярващи американци, но и на този остров?
Разбира се, добре знаеше отговора. Опитваше се да умилостиви баща си. Теди му бе толкова бесен заради напускането на Оксфорд, че го бе заплашил, че ще го лиши от наследство.
— Ще оставя всичко, до последното пени, на сестра ти! Не си мисли, че само те заплашвам!
Но Майкъл бе отстоял позицията си, бе продължил с плановете си за „Събития в Кингсмиър“ и бе наел офис в Оксфорд заедно с приятеля си Томи. По едно изключително щастливо стечение на обстоятелствата веднага бяха спечелили ангажимент в Хамптънс — тържество по случай шейсетгодишния юбилей на един милиардер от строителния бранш на новата му суперяхта „Океано“. Само преди четирийсет и осем часа Майкъл се бе изтягал на луксозния плавателен съд, прегърнал два супер модела с двете си ръце, беше се наслаждавал на фойерверките за стотици хиляди, озаряващи небето над Хамптън, и бе изчислявал наум печалбата си. (Е, може би „супермодели“ бе малко пресилено. Момичетата всъщност бяха скъпо платени руски проститутки, но тарифата им бе като за супермодели и изглеждаха божествено, така че да не издребняваме.) Последното, което Майкъл би искал, бе на следващата сутрин да хване самолет до сънливия Мартас Винярд — най-префърцунения остров на света. Но Теди бе настоял. „Това ще означава много за майка ти“.
Въпреки свободолюбивия си дух Майкъл де Вер беше привързан към майка си и към наследството си. Нямаше намерение да губи нито едно от двете. Затова се озова тук, с неистов махмурлук, надянал сако и вратовръзка, и полагаше огромни усилия да не повърне, докато казваше „Отче наш“.
Най-сетне службата приключи. Майкъл изкара количката на Рокси на яркото слънце и болезнено примижа зад тъмните си очила „Рей Бан“.
Алексия го прегърна през кръста с елегантната си ръка.
— Как си, скъпи? Не изглеждаш добре.
— Добре съм, мамо, благодаря.
— Препил е — изръмжа Теди.
— Прекрасна служба. — Майкъл се усмихна като щастлив мирянин, но Теди не се хвана.
— Моля те. Не на мен тия. Вониш на алкохол.
Теди де Вер бе с традиционните си кадифени панталони, спортно сако и спортни боти. Ходеше на църква облечен така всяка неделя от годината и не виждаше причина да променя този навик само защото е в Америка или защото температурата надвишава трийсет градуса. Бащата на Майкъл приличаше на лорд Грантам от „Абатство Даунтън“, емблематичният англичанин като чая от Пи Джи Типс и сандвичите с краставички. Ако в Англия някога направеха тематичен парк „Дисниленд“, Теди де Вер щеше да е сред главните персонажи.
Алексия намигна на Майкъл.
— Препил или не, радваме се, че си тук, скъпи. Нали, Теди?
— Хм.
— Сега да идем да поздравим отец Тимоти. Ще видим и двама ви на вечеря.
— Вечеря? — намръщи се Майкъл.
— У семейство Майър — отвърна Алексия и го целуна по бузата, после избърса червилото с носната си кърпичка. — Питиетата се раздават в шест.