„Виж ти кой го казва“, помисли си Съмър, но разумно замълча.
— Бийзли много хойкаше по жени. Мисля, че изобщо не му пукаше за Рокси, а тя много се увлече по него.
— И майка ти не е одобрявала това?
— И двамата с баща ми не одобряваха. И аз също, и повечето приятелки на Рокс. Преди да се събере с Рокс Андрю вече беше овършал половината Оксфордшър.
„Обзалагам се, че ти си се справил с другата половина“.
— След няколко месеца Андрю й направи предложение. Рокси беше на седмото небе от щастие. Прие веднага. Но мама се притесняваше, че е по сметка, и имаше основание, както се оказа. Един ден го покани на обяд, докато Рокси беше в Лондон. Доколкото разбрах, му е предложила пари, за да развали годежа, да се върне в Австралия и никога повече да не търси Рокси.
— Тоест го е подкупила, така ли?
— Да. Въпреки несъгласието на баща ми…
— Каква сума му е предложила?
Майкъл сви рамене.
— Не знам. Достатъчно, за да започне свой бизнес. Предполагам няколкостотин хиляди. Колкото и да са били, той ги е приел. Очевидно добре е изръсил мама, което според мен показва колко малко е държал на Рокси. Целта му просто е била парите на сестра ми. Когато мама му е дала да разбере, че няма да се сдобие с нито пени, ако се ожени за нея, се е омел по-бързо, отколкото Борис Бекер смъква панталоните си в някой килер.
— Рокси обвини изцяло мама. Каза, че не е трябвало да се меси, че тя е отровила отношенията им. Като нищо в даден момент може да е обвинила мама, че е спала с него. Толкова беше полудяла. — Той поклати тъжно глава. — Беше ужасно.
— Сигурна съм — отвърна Съмър с искрено съчувствие. Представяше си колко болезнено трябва да е било за всички.
— Истината е, че Рокси превъртя оттогава. Беше толкова влюбена в този негодник, така неистово, безнадеждно, опасно влюбена. Заминаването на Андрю я съкруши. Мисля, че дори мама не е очаквала, че ще го приеме толкова трагично.
Очите му се насълзиха. Съмър се пресегна и нежно го погали по лицето.
— Не продължавай, ако не искаш.
Майкъл хвана ръката й и я целуна.
— Не. Всъщност хубаво е, че мога да го споделя. Това ме разтовари… Две седмици след заминаването на Бийзли татко ми се обади и ми каза, че Рокси е скочила от прозореца на спалнята си в Кингсмиър. Определено е искала да умре. Не е било зов за помощ или някаква друга глупост. Беше оставила писмо, с което обвиняваше горката мама.
— Потресаващо. За всички вас.
— Да — каза Майкъл. — Но нали знаеш. Тя не умря. Можеше и да е по-зле.
— Все пак нещо е умряло.
— Да. Нещо умря. Момичето у нея. Семейството, което бяхме. Ужасно е тъжно, но тогава не можех да направя нищо, нито пък сега.
Съмър го прегърна и положи главата му на меката възглавница на гърдите си.
— Разбира се, че не можеш. Вината не е твоя.
— Не е и на мама. Не напълно във всеки случай. Но и самата тя не си помага. Татко беше толкова любвеобилен и разбиращ, а мама просто… не беше. Не че не я интересуваше. Просто не я бива да изразява чувствата си.
„Защото е скапана машина“, помисли си Съмър. Алексия винаги я беше плашела — и все още беше така донякъде. Неслучайно я наричаха Желязната лейди. А и отношенията й с Рокси открай време бяха трудни, още преди на сцената да се появи онзи мъж.
Сякаш прочел мислите й, Майкъл каза:
— Мама не е такъв непосредствен и сърдечен човек като твоята майка. Тя е по-практична. Не е по сантименталностите.
— Мисли си, че Рокси се глези и капризничи? Това е малко грубо предвид обстоятелствата, не мислиш ли?
— Не точно — отбранително отвърна Майкъл. Но после се разколеба. — Не знам. Може би. Тя, майка ми, е сурова, а Рокси не е, и според мен по принцип мама просто не може да разбере защо Рокси постъпи така.
— А ти? — попита Съмър.
— Какво аз?
— Ти разбираш ли я.
— Не. Опитвах се. Но не успях. Разбирам да обичаш някого, но не и да загубиш ума си до такава степен. Не е здравословно.
„Да — помисли си Съмър, — не е. Но е човешко“.
Зачуди се дали Майкъл де Вер някога се е влюбвал.
Но този въпрос прекалено я плашеше, за да го зададе.
19.
Алексия де Вер затвори очи и се опита да се наслади на соления бриз в косите си и топлия пясък между пръстите си. Години наред, всъщност до трийсетата си година, бе избягвала плажовете. Най-много я напрягаха звуците: ритмичното плискане на вълните, детският смях. Дори самата мисъл за тях я потискаше. Но след като Теди я убеди да купят Гейбълс в началото на деветдесетте, тя бавно възвърна любовта си към океана. По ирония на съдбата Теди, може би най англичанинът сред англичаните, бе избрал да купи имот в Щатите. Арни Майър му бе предложил изкусителна сделка и с времето двамата с Алексия се бяха влюбили в Мартас Винярд.