— Да — отвърна сър Едуард с типичния си премерен тон. — Доколкото ми позволяват възможностите.
— Това пък какво означава?
— Извън протокола?
— Естествено.
— Мъжът, когото има предвид госпожа министърът, е американски гражданин.
— Каза ми. Също ми каза, че е бивш затворник и откачен.
Сър Едуард Манинг повдигна вежда.
— Не съм сигурен, че трябва да съм толкова краен. Работата е там, че заради неговата националност правомощията ни, макар и значителни, в случая са ограничени.
— Алексия каза, че си го депортирал.
— Точно така. Беше депортиран и паспортът му бе подпечатан, така че за него вече е невъзможно легално да влезе отново в Англия. По неофициална информация от американски приятели разбирам, че освен това е бил и прибран. Доколкото ми е известно, е бил настанен в специализирано лечебно заведение някъде по Източното крайбрежие.
Това не успокои Теди де Вер.
— Доколкото ти е известно? Някъде?
— Не е най-доброто — призна сър Едуард. — Но като се има предвид, че ни следят под лупа, така да се каже, това беше максималното, което можехме да направим, без да изложим на риск министерството. Трябва винаги да мислим какво бихме казали на пресата, ако изтече информация. Докъде можем да стигнем. Фактът, че един шизофреник, бивш затворник, който е преследвал вътрешния министър, е бил депортиран и настанен в психиатрично заведение, би бил добре приет от повечето избиратели според мен. Особено когато става дума за американец. Никой не обича американците.
— Така е — съгласи се Теди. — Има ли вероятност да се получи изтичане на информация?
— Изтичането никога не е невероятно. За съжаление се случва ежедневно.
Теди кимна разбиращо.
Сър Едуард продължи:
— Назначението на съпругата ти притесни доста хора, както знаеш. Имаше непристойни настроения срещу нея през цялата криза с националния флаг. Много хора душат за пробив в защитата й. Не бихме искали да им го предоставим.
За няколко минути се отдадоха на пържолите си. После Теди каза:
— Значи този откачен все пак може да влезе в страната нелегално?
— Всеки би могъл да предприема нелегални действия. — Сър Едуард отпи глътка бургундско и попи крайчетата на устата си със салфетка с монограм.
— А ако го направи? Какво би се случило тогава?
— Тогава ще го арестуваме като всеки друг нелегален имигрант и отново ще го депортираме. Виж, Де Вер, разбирам притесненията ти. И аз бих се чувствал така, ако ставаше дума за моята жена.
Теди неуспешно се опита да си представи абсурда сър Едуард Манинг и съпруга.
— Но наистина не мисля, че вие с госпожа министъра имате основание да се притеснявате. Този човек е болен. Няма средства за издръжка. Довери ми се. Видях го лично и твърдя, че няма криминално съзнание. Той просто няма начин да се добере обратно до Англия.
Довършиха вечерята. Теди си поръча пудинг с лакта и сос батърскоч. Сър Едуард внимаваше за обиколката на талията си и остана само с двойно еспресо. Сергей Милеску го искаше във форма. Едуард се надяваше, че скоро ще успее да даде на Сергей каквото му е нужно и ще го разкара завинаги, в буквалния и в преносния смисъл. Дотогава менюто с десерти оставаше затворено за него.
Сър Едуард подписа сметката, двамата станаха и взеха палтата си от гардероба.
— Кога се връщаш в Бостън? — попита сър Едуард. — Все още си във ваканция, нали?
— И да, и не. Всъщност се връщам тази вечер. Искам да съм с Алексия. Положението у дома все още е нестабилно заради дъщеря ни и не ми се иска да я оставям сама.
За втори път в продължение на час сър Едуард Манинг успя да прикрие изненадата си. Знаеше, че лошите отношения между госпожа Де Вер и дъщеря й Роксан са табу, но Теди току-що бе заговорил за тях открито.
— Е, непременно предай специални поздрави на госпожа министъра — учтиво каза той. — Очакваме я тук с нетърпение.
— Ще й предам — отвърна Теди. — И благодаря много за обяда. О, и още нещо — добави той небрежно.
— Да?
— Дали не би могъл да ми кажеш името на онзи човек?
През следващата седмица мъжът идваше в заведението всеки ден. Винаги сядаше на бара, винаги пиеше по две бири, нито капка повече, и никога не разговаряше с друг, освен със Саймън Бътлър.
Със Саймън Бътлър и с гласа в главата си.
Саймън вече знаеше някои неща за него. Беше в Лондон, за да посети приятел. Обичаше колите. Имаше дъщеря. Някаква жена щяла да се омъжи за него, но после променила намерението си. Според Саймън това беше истина. Но голяма част от другото, което говореше мъжът, си беше чиста параноя.