Сега Теди спеше на седалката до нея и кротко похъркваше с полупразна чаша „Гленфидик“ в ръка и вчерашното издание на „Таймс“ в другата. С типичната си съобразителност Теди се бе върнал на Мартас Винярд, за да прекарат заедно последната седмица от ваканцията, вместо да остане да я чака в Лондон. „Колко ли съпрузи на политически фигури биха прелетели осем хиляди мили за една седмица само за да правят компания на съпругите си?“
Освен всичко Алексия се бе зарадвала на връщането на Теди, защото Рокси и Майкъл бяха заминали за Англия предишната седмица. Горкият Майкъл се раздели със сладката малка Съмър Майър с такова явно нежелание, за да се върне при Томи и бизнеса си. Рокси не искаше да остава на острова без брат си и тръгна с него. Последните няколко дни в Гейбълс се бяха превърнали във втори меден месец за Теди и Алексия — спомени, които тя щеше да пази още много дълго.
„Не бях влюбена в него, когато се оженихме — мислеше си Алексия. — Но сега го обичам. Обичам съвместния ни живот, всичко, което изградихме“.
Измъкна вестника от ръката на Теди внимателно, за да не го събуди, и прелисти на страниците с вътрешните новини. По време на ваканцията й Едуард Манинг й бе изпращал обзор на събитията два пъти дневно, така че тя постоянно беше в течение на всички важни събития или поне на онези, които изискваха реакция от нейна страна. Но не се беше докосвала до британски вестник цели три седмици.
БЕЗРАБОТИЦАТА НАРАСТВА
Заглавието я подразни. Онези мръсници от „Таймс“. С какво безсрамие манипулираха данните. Всъщност бяха открити нови работни места в обществения и в частния сектор — нещо, което Алексия бе съобщила по новините в един по Би Би Си чрез сателитна връзка още предния ден. „Таймс“ може и да беше собственост на Мърдок, но според Алексия всички журналисти, работещи там, бяха последователи на Троцки.
Обърна на втора страница, където се мъдреше скучна статия за ветрогенераторните паркове. Възобновяемите енергийни източници отегчаваха Алексия до смърт, но зелените теми бяха важни за премиера, така че тя, както и цялата партия, им отдаваха дължимото внимание. Алексия се зачуди дали някой друг от кабинета знае за любовната връзка на Хенри Уитман с Лора Луелин — много красивата, много женена еко лобистка, чийто съпруг Майлс Луелин беше единственият и най-голям спонсор на партията на консерваторите? Едва ли. Самата тя го беше научила съвсем случайно, когато се натъкна на Хенри и Лора в някакъв забутан йоркшърски хотел преди партийната конференция в Блекпул предишната година. Дори и да имаше някакви слухове, Алексия сигурно щеше да е последната, която да ги научи. Нейните така наречени колеги от кабинета бяха най-отявлената хайка негодници, с които бе имала нещастието да работи.
Като стигна до четвърта страница, едно кратко съобщение привлече вниманието й.
ФАТАЛНО ПРОБОЖДАНЕ НЕ ОСТАВЯ СЛЕДИ
Алексия се зачете.
Засега полицията не разполага с улики за фаталното намушкване на американец на Еджуеър Роуд в петък вечер. Уилям Хамлин, осъждан за убийство, с психически отклонения…
Алексия стисна подлакътника на седалката си за опора.
… на когото била отказана виза и влязъл в Обединеното кралство нелегално, бе открит мъртъв до апартамента си със забит в сърцето нож за хляб.
„Не! Не може да е вярно. Не е Били! Той е в Америка. В безопасност. Едуард се погрижи за това“.
Продължи да чете.
Саймън Бътлър, барман в „Старият лъв“ на Бейкър Стрийт, където Хамлин бил редовен посетител през лятото, описва убития като „изгубена душа“. Господин Бътлър се свързал наскоро със Социалната служба по повод нестабилното психическо състояние на Хамлин, но твърди, че е бил „пратен в трета глуха“ от служителя. Полицията призовава евентуалните свидетели да дадат показания.
Буквите се размазаха пред очите на Алексия. Сърцето й заби лудо, устата и гърлото й пресъхнаха, сякаш бе глътнала пясък. Тя разтърси Теди.