— Виж това!
Теди де Вер скочи и разля уискито по ризата си.
— Гръм и мълния! Какво има, скъпа?
— Виж! — Алексия посочи снимката на Били, правена в полицията вероятно преди около десет години. — Това е той.
— Кой?
— Мъжът, за когото ти разказах.
— Моля те, не ми говори със загадки, Алексия. Още не съм се събудил.
— Уилям Хамлин! — раздразнено отвърна Алексия.
— А. Значи така се казва. Не ми го каза преди.
— Казваше се — уточни Алексия. — Убили са го.
— Мислех, че е депортиран. Нали така каза?
— Беше депортиран. Явно е успял да се върне. А сега е мъртъв. Прочети статията.
Теди зачете. И си спомни разговора със сър Едуард Манинг само отпреди седмица.
„Довери ми се. Видях го лично и твърдя, че няма криминално съзнание. Той просто няма начин да се добере обратно до Англия“.
И толкова по въпроса. Теди потръпна при мисълта, че този луд е бил на крачка от Алексия за втори път и че може би е щял да я нарани.
— Журналистът не те споменава — каза той и й върна вестника.
— Не. Изглежда, никой не е направил връзката.
— Хубаво. — Теди се обърна, избърса кехлибарената течност от ризата си и пооправи възглавницата. — Тогава няма за какво да се тревожиш. Лека нощ.
Алексия беше потресена.
— Няма за какво да се тревожа? Теди, та той е убит!
— Точно така. Значи няма да те притеснява отново. Според мен това е добра новина.
— Защо си толкова циничен? — ядно попита Алексия. — Той не заслужаваше да умре. Просто беше болен. Объркан.
Теди въздъхна уморено.
— Виж, Алексия, този мъж те е заплашвал. Не може да очакваш от мен да харесвам хора, които заплашват живота на жена ми, нито да изпитвам съжаление към тях. Не съм такъв лицемер, че да демонстрирам фалшива скръб за някакъв непознат, само за да спася съвестта ти.
— Прав си. Извинявай. — Тя се наведе и го целуна по бузата. — Просто съм шокирана. Това е. Някога беше сладко момче.
— Също като Хитлер — находчиво отвърна Теди. — Опитай се да си починеш.
След няколко минути той захърка.
Стюардесата се приближи до Алексия.
— Да ви предложа нещо за ядене, госпожо министър? Може би плато със сирена или плодове? Казахте, че предпочитате нещо леко.
Алексия дойде на себе си. Теди беше прав. Случилото се с Били беше ужасно, но то слагаше чертата на положението. А не искаше ли тя точно това, дълбоко в себе си? Не че смъртта му бе по нейна вина или нейна отговорност. Колкото и да изглеждаше трагично, може би беше за добро.
Тя се усмихна на стюардесата.
— Бих предпочела сирене. Да не е синьо. И чаша силно кафе. Трябва да свърша много работа, преди да кацнем.
22.
Следващата година беше истински триумф за Алексия де Вер. С подема на британската икономика духът на нацията избуя като нарцис след дълга студена зима. Според проучване на агенция „Галъп“ Хенри Уитман бе най-популярният действащ премиер след Чърчил и кабинетът със задоволство черпеше от сиянието на славата му. А колкото до Алексия де Вер — нейната популярност не беше по-малка от тази на премиера.
Как се случи това? Само допреди две години Алексия де Вер бе една от най-мразените фигури сред редовите британски политици, препратка към старите времена на безсърдечен консерватизъм. Хората свързваха Алексия де Вер (ако изобщо мислеха за нея) с бунтовете в затворите и страховитото безкомпромисно правосъдие. Фактът, че беше червива от пари, че говореше високомерно и че се бе омъжила в семейство по-аристократично и от Уиндзорите, не й помагаше да спечели симпатиите на обикновените гласоподаватели. Но след година и половина на длъжност, до която никой, включително самата Алексия, не бе очаквал, че ще се добере, и въпреки първоначалните сблъсъци по имигрантския въпрос госпожа Де Вер бе успяла да спечели сърцата и мислите на британското общество с внушителния си замах. Хората оценяваха мерките, които предприе за заздравяване на полицията и за увеличаване на полицейското присъствие по улиците. Одобряваха закрилата й на болниците и либерализирането на образованието, подкрепата й за включване на родителите в образованието и закона й за домовете за възрастни хора. Да, Алексия де Вер беше сурова. Но освен това работеше упорито, ефективно и решително за съхраняването на британските ценности и институции. Ротвайлерът от миналото се бе превърнал в британски булдог. Враговете й можеха единствено да гледат и да се дивят.