А след като подписа и договора за изграждане на автомобилен завод на „Рено“ в Ист Мидландс, с което откри десетки хиляди нови работни места, Алексия получи покана на Даунинг Стрийт десет.
— Трябваше да те направя министър на външните работи. — Премиерът изпъна крака, докато икономът наливаше чай. — Французите те възприемат като истинско чудо. Много си популярна там.
— Е, за това не мога да знам — скромно отвърна Алексия. Никога не беше сигурна къде е точно спрямо Хенри Уитман. Колегите й от кабинета протестираха, че я подкрепя безрезервно, но Алексия често усещаше подводните течения на неодобрение зад усмивките му.
— Опитай шоколадовия кейк — покани я Хенри. — От Дейлсфорд. Божествен е.
— Благодаря, ще се въздържа. — Алексия се наслаждаваше на елегантните си мерки и това я мотивираше да овладява страстта си към сладкото. — Трябва да внимаваш да не те чуе Иън. Той добре се справя във външно министерство.
— Така е — призна Хенри. — Но никой не публикува грозноватата муцуна на Иън Джеймс на първа страница на „Фигаро“, ако трябва да съм точен.
Алексия се разсмя. Беше вярно, че нейната фотогеничност и безцеремонният й прям маниер й бяха спечелили популярност във Франция и я бяха превърнали в истински посланик на британското правителство. Но не си представяше, че Хенри Уитман я е поканил на Даунинг Стрийт десет, за да я ласкае.
— Има ли някаква специална причина за поканата ти?
— Нищо специално. — Уитман отпи глътка чай. Алексия усещаше изпитателния му поглед. Долавяше някакво недоверие, предпазливост, която не проумяваше. „Какво ли иска да знае? А каквото и да е, защо не ме пита направо?“ — Имаш ли някакви планове за лятото? Предполагам, ще се връщаш в Щатите.
Разговорът ставаше все по-странен. „Защо Хенри Уитман се интересува от ваканцията ми? Дали не се опитва да се отърве от мен?“
— Всъщност не, не и тази година. Ще останем в Англия. Това абсурдно тържество, което Теди организира в Кингсмиър, изисква повече работа от срещата на Г-7.
— А, да — кимна Хенри. — Тържеството.
Вече всички в Уестминстър знаеха, че онзи чаровен негодник, съпругът на Алексия де Вер, подготвя пищно празненство по повод тристагодишния юбилей на фамилията Де Вер в Кингсмиър, известно като едно от най-изисканите имения в Англия. Всички известни имена в европейската политика щяха да присъстват, както и много други известни личности от развлекателния бранш и бизнеса. Щеше да бъде нещо като бала на Елтън Джон „С бяла връзка и тиара“, без вулгарната част.
— Ти ще присъстваш, доколкото знам? — попита Алексия.
— Разбира се.
— С Шарлот?
Хенри Уитман сключи вежди.
— Естествено с Шарлот. Не обичам да ходя сам по обществени мероприятия, Алексия.
— Да, разбира се.
Ето пак тази студенина.
— Ще се върнем от Сицилия малко преди това, но определено ще присъстваме.
След кратко неловко мълчание премиерът зададе няколко учтиви въпроса за предстоящото пътуване на Алексия и Кевин Ломакс до Париж. Като министър на икономиката Кевин също имаше заслуги за сделката с „Рено“, но всички знаеха, че успехът се дължи на Алексия.
— Как вървят нещата между вас двамата напоследък? — попита Хенри Уитман.
— Добре — излъга Алексия. — Нормално. — Всички знаеха, че Кевин Ломакс иска главата й на кол, затова тя се учуди на въпроса на Хенри.
— Не очакваш проблеми по време на пътуването?
— Не, господин премиер. Никакви засега.
— Хубаво.
Хенри Уитман се изправи, с което даде знак, че странният им разговор е приключил. Но когато Алексия стигна до вратата, той се обади зад нея:
— Има още нещо, което бих искал да те попитам.
Алексия спря.
— Да?
— За началника на охраната ти. Доволна ли си от него?
Алексия го погледна изненадано.
— От Едуард? Напълно. Фантастичен е.
— Хубаво. — Хенри Уитман се усмихна. — Чудесно.
— Защо питаш?
— О, просто така. Просто гледам на вътрешното министерство като на кораб влекач, това е всичко. Проверявам дали в трюмовете всичко е наред.
Алексия повдигна вежди.