— Извинявай, че така съм се разбързала — каза Алексия, — но за съжаление…
— Ти винаги си забързана.
— Да. Утре пътувам за Париж с министъра на икономиката, който ме ненавижда. Не съм имала и секунда да прочета информация, а сега и баща ти настоява да прекараме вечерта в Оксфордшър.
— Защо?
— Според него със сестра ти трябва да прекарваме повече време заедно. Като че ли времето може да реши нещо.
През последната година Майкъл бе толкова зает с работа, че бе виждал Рокси много рядко, заради което се чувстваше виновен. В редките случаи, когато успяваше да се откъсне от бизнеса, отделяше всяка свободна минута за Съмър, колкото и да бе трудно. Съмър завършваше обучението си по журналистика в Нюйоркския университет, а Майкъл се подвизаваше на три хиляди мили разстояние в Оксфорд.
— Няма ли разведряване на фронта на Рокси?
— Все същото си е. Аз отварям врати, сестра ти ги затваря. — Алексия се усмихна, но Майкъл долови прикритата й болка.
— Дали наистина отваряш врати, мамо? — предпазливо попита той. — Понякога си много рязка с Рокси.
— Знам — въздъхна Алексия. — Толкова ме ядосва, че ми е трудно да се сдържам. Но наистина се опитвам. Не ми се иска да се отказвам от нея, Майкъл, но сякаш тя сама се е отказала от себе си.
— Знам — въздъхна и Майкъл.
— Но стига с тези глупости. Кажи ми ти как си, мили? Как върви подготовката за тържеството на баща ти?
— Чудесно, благодаря.
— Мога ли да ти бъда полезна с нещо?
— Не. — Майкъл отпи глътка вода. — Вече направи повече от достатъчно. Томи каза да ти предам, че ако някога ти омръзне да управляваш държавата, имаш гарантирано място при нас.
Алексия се разсмя високо.
— Колко мило от страна на Томи. Непременно да го поздравиш.
— Не трябва да се отказваш от Рокс — внезапно заяви Майкъл. — Виж колко по-добре сега са отношенията между нас с татко, отколкото бяха преди година.
— Съвсем не е същото.
— Донякъде е.
— Сестра ти никога няма да преглътне факта, че Андрю Бийзли я напусна. Дори, откровено казано, си мисля, че не иска да го направи. Понякога ми се струва, че й е по-удобно да е жертва, отколкото да е щастлива. — Алексия опита от рибата. — Това прекалено откровено ли е от моя страна?
Действително бе прекалено откровено, макар тази мисъл да беше минавала и на Майкъл. Рокси обичаше да е жертва, а Теди обичаше да се грижи за жертви. По някакъв откачен, перверзен начин трагедията устройваше и двамата.
Лицето на Майкъл помръкна.
— Мразя Андрю Бийзли. Толкова го мразя, че чак ме боли в гърдите.
Алексия се взря в сина си.
— Наистина ли?
— Да. Колко по-различно щеше да е всичко, ако Рокси никога не го беше срещнала. Не мислиш ли?
— Не — откровено призна Алексия. — Никога не мисля за миналото. Каквото било — било. Няма връщане.
— Значи не мразиш Андрю Бийзли? — с недоумение попита Майкъл.
— Да, не го мразя.
— А би било добре да го мразиш. Би било нормално.
Алексия се разсмя по-скоро от нерви, отколкото от изненада. Нещо в тона на Майкъл я притесни.
— Ти би ли искал да го мразя?
— Не. Просто казвам, че не бих те съдил, ако го мразиш. Някои хора са си лоши. Заслужават да страдат. Заслужават да умрат.
Настроението внезапно се промени. При нейното идване Майкъл сияеше. Сега изведнъж стана толкова студен, че Алексия потръпна. Същото чувство бе изпитала и на номер десет, когато Хенри Уитман така тайнствено я бе разпитвал за отношенията й със сър Едуард Манинг.
Дали Хенри не се бе опитвал да й каже нещо? Или пък Майкъл?
— Как е Съмър? — Алексия реши да смени темата с по-весела.
— Добре, струва ми се.
— Какво означава „струва ми се“? Ти не знаеш ли?
Майкъл притеснено почна да мачка салфетката.
— Не съм я виждал от няколко месеца, ако трябва да съм откровен. Тя е в Ню Йорк, аз съм тук. Не е лесно.
— Но не си ли говорите по телефона? По скайпа?
Майкъл уклончиво сви рамене.
„О, боже — помисли си Алексия. — Имаме проблем в рая?“ Надяваше се да не е права.
Отначало Алексия не споделяше особено ентусиазма на Луси Майър за обвързването на децата им. Но Съмър бе добра партия за Майкъл. Тя го бе укротила и го бе дарила със спокойствие и удовлетворение до степен, в която Алексия бе започнала да се надява, че децата им ще се оженят. Нямаше спор, че Съмър Майър щеше да е много по-приемлива снаха от пъстрия парад сервитьорки, модели и литовски „студентки“, с които Майкъл излизаше преди.