Освен това бе забравила и колко неприятни могат да са американците, особено в чужбина. В съседната пробна някаква много шумна и много груба жена с тексаски акцент викаше на съпруга си да изключи айпада си и да й обърне малко внимание.
— Кълна се в бога, Хауи, ако моментално не изключиш това нещо, ще изхарча толкова много пари тук, че няма да ти останат и за такси до „Джордж Пети“. — Алексия се бе отървала от американския си акцент преди четирийсет години и се дразнеше, когато го чуеше, като бивш пушач от цигарен дим. Очевидно тази жена искаше да покаже на всички, че двамата с „Хауи“ са отседнали в най-скъпия хотел в Париж.
— Би ли си затворила проклетата уста, Лорийн? — грубиянски отвърна съпругът й. — Опитвам се да чуя новините.
— Можеш да ги чуеш и в хотела. Аз пък се опитвам да купя нещо.
— Имам предвид истински новини, а не някакви си френски комунистически бръщолевеници.
Оказа се, че „истинските новини“ са от „Фокс“, медийния канал, който Алексия най-малко понасяше. Но тя, както и целият магазин, скоро бяха оглушени от звука, идващ от айпада на Хауи — той го бе надул докрай, за да покаже на жена си кой командва.
Служителите на „Диор“ бяха безупречно учтиви, както винаги.
— Господине, опасявам се, че ще трябва да ви помоля да го изключите.
— Няма да стане, Пиер — сопна се тексасецът. — Ще си слушам новините, и точка. Имаш ли представа колко пари съм похарчил в магазина ви през последните четирийсет и осем часа?
— Не, господине, нямам.
— Повече, отколкото ти изкарваш за година. Аз ти плащам скапаната заплата, Пиер, така че ми се разкарай от главата.
— Хауи! Престани да се държиш като простак и ми помогни да си избера рокля.
Докато семейната кавга продължаваше, Алексия, без да иска, се заслуша в новините. Американският президент бе произнесъл реч през първия ден от посещението си в Израел. Америка отново бе увеличила разходите си за въоръжаване, за трето поредно тримесечие. „Грешка“, помисли си Алексия. Еврото беше поевтиняло спрямо долара. Някакъв енергичен бизнесмен републиканец от Маями се бе кандидатирал да участва в изборите през следващата пролет. Но последното съобщение, добавено някак между другото от говорителя, спря дъха на Алексия.
— Обезобразеното тяло на млада жена бе открито вчера сутринта на брега на Джърси. Жената е идентифицирана като Дженифър Хамлин, двайсет и две годишна секретарка от Куинс, Ню Йорк.
Дженифър Хамлин!
Името прониза Алексия като предупредителен сигнал. Умът й се върна година назад и тя си спомни случилото се на площада пред парламента — как Били Хамлин я бе нарекъл Тони, как я бе молил да го приеме. Алексия още чуваше гласа му, сякаш в момента стоеше до нея: „Тони, моля те! Става дума за дъщеря ми. Моята дъщеря!“
„Беше уплашен, много уплашен за дъщеря си и се нуждаеше от помощта ми, а аз му обърнах гръб. И сега дъщеря му е мъртва. Убита, също като горкия Били“.
Явно я измъчваше чувството й за вина. Можеше да е някоя друга Джени Хамлин, нали? Изобщо да не е дъщерята на Били. Но дълбоко в себе си тя знаеше, че такова съвпадение е почти невероятно. Спомни си досието на Били Хамлин, приготвено от Едуард Манинг. Там пишеше, че Били има само една дъщеря — Дженифър. Семейството беше от Куинс. „Какво ли искаше да ми каже Били за дъщеря си? Какво не успях да чуя заради прекаления си страх и егоизъм? Дали не можех да я спася? А може би и двамата?“
Върна роклята на консултанта и излезе от магазина. Не беше на себе си.
Обади се по телефона.
— Дъщерята на Били Хамлин е била убита.
От другата страна на линията сър Едуард Манинг не показа никаква емоция.
— Разбирам.
Точно така бе реагирал и след като Били Хамлин бе открит мъртъв предишната година и полицията приключи случая, без да открие нито един заподозрян. Хладнокръвно. Сдържано. С безразличие. Донякъде точно това очакваше от него Алексия, това искаше. И все пак, необяснимо защо, това я притесняваше.
— Ще наредите ли нещо, госпожо министър?
— Да. Събери ми цялата информация по случая. Цялата. Свържи се с американската полиция, с държавния департамент, с ФБР. Не ме интересува как ще стане това, не ме интересува кой ще знае. Искам докладът за убийството на Дженифър Хамлин да е на бюрото ми, като се върна в Лондон.
— А ако хората питат защо британското министерство на вътрешните работи толкова се интересува от разследването на някакво американско убийство?