„Какво ми става, по дяволите? Трябва най-после да се стегна!“
За страничния наблюдател отговорът бе очевиден. Тъмните сенки под очите й и нездраво бледата й кожа издаваха, че Съмър не е спала много през последния месец. Програмата й по журналистика в Нюйоркския университет беше натоварена и налагаше наваксване нощем и дълги часове лекции, както и да седи закована на стажантското си място в „Поуст“. Но истинската причина за безсънието й беше по-различна.
Майкъл се държеше странно вече от месеци. Отначало, когато това започна, малко след Коледа, Съмър го бе отдала на напрежението в работата. „Събития в Кингсмиър“ все още беше нова фирма и Майкъл и Томи се трепеха като роби да я вдигнат на крака. Често това означаваше изтощителни пътувания — тържество в Кейптаун, после в Лондон или Париж, от там в Ню Йорк. Работеха с малко персонал, караха на адреналин и еспресо, така че не беше чудно, че Майкъл нямаше много време за романтични преживявания.
Положението се усложняваше и от разстоянието помежду им. Съмър си имаше своите ангажименти в Ню Йорк, своите мечти и амбиции. Не можеше постоянно да хвърка до Англия, за да играе ролята на малката женичка на Майкъл де Вер. И все пак променливото поведение на Майкъл подсказваше още нещо. Трудните телефонни разговори, отменените полети, странните изблици на раздразнение, когато бяха заедно, последвани от сълзливи пристъпи на разкаяние. Дали заради женската си интуиция, или поради журналистическия си нюх, но Съмър Майър знаеше, че става нещо, нещо, което Майкъл премълчава. И не беше нужно да си Айнщайн, за да проумееш какво.
Майкъл де Вер си беше женкар. Още като юноша имаше цяла колекция приятелки, които постоянно сменяше. Съмър беше наясно с това, но бе решила да си затвори очите. Беше глупачка и си мислеше, че той ще се промени. И още по-лошо — беше очаквала, че тя ще го промени. Какво клише!
Предишния ден, точно преди тя да тръгне към летището, той й се бе обадил.
— Знаеш ли, защо не останеш с вашите в „Дорчестър“ първите една-две вечери? Аз ще съм затрупан с последни приготовления. Ще ти е по-забавно, отколкото да висиш в апартамента ми в Оксфорд, докато съм на работа.
Съмър се бе съгласила — какво друго й оставаше, — но вътрешно сърцето й се късаше. С Майкъл не се бяха виждали от месеци. И вместо да брои минутите до срещата им, той я отблъскваше.
„Ако е променил намеренията си, защо не поиска направо да скъсаме? Защо удължава агонията?“
Заради това мразеше Майкъл, а още повече себе си, защото не й стигаше смелост да постави въпроса. Не знаеше кога, защо или как се бе случило, но тя се бе влюбила до полуда в Майкъл де Вер и се чувстваше безпомощна като коте, хвърлено в езеро.
— Следваща спирка Лондон, Виктория. Влакът е дотук.
Дали връзката между Съмър и Майкъл щеше да приключи на тържеството в Кингсмиър? Или преди това?
Не можеше да понася тази мисъл.
Майкъл де Вер беше в лошо настроение.
— Не ме интересува, Аджай, разбираш ли? Рамката трябваше да е тук още вчера — крещеше той в уоки-токито и крачеше нервно из имението на родителите си като озверял от глад тигър. — Седя тук, затрупан с цветя за сто бона, с огромно платнище, с което можеш да покриеш Кралския флот, топяща се ледена скулптура, доставена два дни по-рано, а нямам шибаната маркиза. Няма да ви платя нито стотинка, ако не сте тук до един час.
Имението Кингсмиър изглеждаше приказно през юни — същинско зарево от ябълкови цветчета и ухаещи цветя. Към шест часа къщата се изпълваше със златистото сияние и меката топлина на късното следобедно слънце. Теди се бе завъртял навън по-рано през деня, без изобщо да разбира как точно вървят приготовленията. Видя огромен брой стройни млади хора, които се щураха насам-натам със сребърни прибори, порцеланови съдове, балони и какво ли още не. С много резерви бе поверил на Майкъл и Томи организацията на такова престижно събитие, в което бе заложена честта на рода Де Вер. Но момчетата бяха проявили изключително усърдие. Появиха се в имението още призори, за да контролират доставката на специалните химически тоалетни, и изобщо ловко управляваха целия процес.
Майкъл се усмихна на баща си и му махна уверено. Теди нямаше ни най-малка представа, че всъщност това е махане на удавник. Оставаха по-малко от седемдесет и два часа до пристигането на първите важни гости на майка му, а Майкъл стоеше насред градина, пълна с работници, храна и декорации, а тентите още ги нямаше. Междувременно Алексия се бе върнала от Париж пребледняла като платно, веднага пое към Лондон и не си правеше труда да връща обажданията на Майкъл. А Рокси бе по-напрегната от всякога заради приближаването на вечерта, когато щеше да бъде обект на внимание. Отгоре на всичко Съмър бе кацнала в Англия същия ден и естествено очакваше неговото внимание.