А колкото до тайните му — щеше да си ги отнесе в гроба.
24.
Най-сетне настъпи денят на лятното тържество в Кингсмиър. Алексия де Вер се събуди призори след поредната неспокойна нощ. Отиде до банята на пръсти, за да не събуди Теди, и погледна отражението си в огледалото. Насреща й стоеше пълна развалина. Сиви кичури напираха изпод русата коса, кожата й изглеждаше суха, спечена и състарена като стара италианска паста, а дълбоките бръчки около очите и устата издаваха изтощение и стрес.
Така нямаше да стане.
Тя включи блекбърито си и изстреля светкавично съобщение до секретарката си, Маргарет, да изпрати фризьор, козметик и гримьор в къщата в ранния следобед. Сър Едуард Манинг организираше политическия живот на Алексия, но в личните й дела Маргарет Френч беше дясната й ръка. След като се обади, Алексия плътно се загърна в кашмирения си халат и слезе в офиса си.
— Добро утро, мадам. Рано сте станали. Да ви донеса ли кафе?
Бог да благослови Бейли. Добри икономи се намираха все по-трудно, но техният в Кингсмиър беше самото съвършенство.
— Да, Бейли, ще е чудесно. И да е много силно, с топло мляко и подсладител. И малко печени ръжени филийки.
— Леко прегорели, мадам. Знам как ги обичате.
Колко беше хубаво, че си е у дома, където малките ритуали имаха огромно значение, а важните житейски ценности никога не се променяха. След командировката в Париж и разтърсващия следобед в „Диор“, когато научи за убийството на Дженифър Хамлин, Алексия имаше чувството, че светът — нейният свят — е полудял. С всеки ден програмата й в министерството ставаше все по-натоварена. Среща с комисия по образованието тук, откриване на болница там, изявления за какво ли не — от неадекватни присъди за терористи до все по-спорните и непопулярни споразумения за екстрадиция с Америка. Но през цялото време някъде дълбоко в съзнанието й я преследваха две съдби — на Били Хамлин и на дъщеря му. Когато се хранеше или когато беше в тоалетната, или спеше, или включваше телевизора, Алексия непрекъснато виждаше Били. Преследваше я като духа на Банко, настояваше за вниманието й, за справедливост.
„Търсех те заради дъщеря си.
Защото имах нужда от помощта ти.
А ти ме отблъсна“.
Нямаше ден, в който вината да не я мъчеше — беше се загнездила в сърцето й като просяк, който чука на вратата и моли милостиня. „Толкова много дължиш на Били Хамлин, а му даде толкова малко“. И всеки път с огромно усилие на волята тя потискаше това чувство. Греховете от миналото бяха грехове на Тони Джилети, а Тони Джилети бе мъртва. Сега тя беше Алексия де Вер — любяща съпруга, всеотдайна майка и отдаден на страната си политик. Не беше убила никого. Нямаше вина за случилото се.
С вината може би се справяше, но с любопитството не успяваше и скоро то се отприщи с пълна сила. Кой бе убил Били и Дженифър Хамлин и защо? Бяха ли свързани двата случая, имаха ли общо с нея, или бяха случайни прояви на насилие, два изолирани жестоки инцидента в жесток свят? Но по-важното бе дали е направено всичко възможно убиецът или убийците да бъдат изправени пред правосъдието. Като политик Алексия де Вер закриляше жертвите на насилие, настояваше за още по-сурови наказания за онези, които тероризираха по-слабите като Били и Дженифър Хамлин.
Тони Джилети не бе помогнала на Били Хамлин, когато бе имал нужда от нея. Но може би Алексия де Вер можеше да използва влиянието си и да му помогне този път…
Кафето и печените филийки пристигнаха. Ободрена, Алексия извади от куфарчето си доклада, който сър Едуард Манинг бе събрал за Дженифър Хамлин. Едуард наистина бе надминал себе си този път — беше потърсил съдействието на ФБР и Интерпол. Беше разговарял с журналисти от Ню Йорк, ловко и настървено като невестулка се бе хвърлил в море от неофициална информация, беше я отсявал и претеглял, за да представи само най-надеждните, доказуеми факти на министъра на вътрешните работи. Както винаги Алексия бе впечатлена и благодарна. Едуард се бе превърнал в най-доверения й политически съюзник, понякога дори по-близък и от собственото й семейство. Някой ден щеше да му се отблагодари подобаващо.
Първите шест страници съдържаха снимки на обезобразения труп на Дженифър Хамлин. Макар че ги бе виждала вече няколко пъти, те я поразяваха с все същата сила. Кой ли звяр би причинил подобно нещо? Поне Били не бе страдал, беше убит с един удар в сърцето. Горката му дъщеря очевидно бе подложена на мъчения. По всичките й крайници личаха следи от изгаряния, а по китките, глезените и врата й имаше белези от връзване. Според аутопсията Джени била жива, когато я хвърлили във водата. Причина за смъртта бе удавяне.