Удавяне.
Алексия разтърси глава в опит да се отърве от нежеланите образи. Дали беше съвпадение?
Изведнъж проумя, че всъщност подробностите около убийството на Дженифър Хамлин са единственото, което знае за нея. Нямаше никаква информация за живота й, за характера й. Сали, майката на Джени, и всички приятели я бяха описали пред полицията по един и същи начин — като скромно мило момиче, доволна от работата си като секретар в правна кантора, щастлива с приятеля си, местен пекар на име Лука Миноти. Обикновено партньорите бяха първите заподозрени в убийствата на млади жени, но невинността на Миноти беше безспорна. През седмицата, когато Джени бе изчезнала, той бил в Италия при роднини, а повече от трийсет клиенти потвърдиха присъствието му във фурната в деня на смъртта й.
Най-ужасното бе, че Джени Хамлин била бременна. Лука Миноти знаел за бебето и бил луд от щастие. Двамата с Джени планирали сватба. Никой не можеше да повярва, че е възможно да бъде наранено такова мило младо момиче.
Никой, освен Били Хамлин. Той бе повярвал.
От много време бил убеден, че Дженифър е в опасност. Две години преди смъртта си се бе обръщал за помощ към полицията в Ню Йорк, към ФБР, към местните вестници и към всеки, който би чул сигналите му за заплашителните телефонни обаждания. „Гласът“ се готвел да го нарани. Канел се да убие дъщеря му. За съжаление Били също казал пред полицията, че много известни личности също са в опасност. Сред тях двама известни бейзболисти, губернаторът на Масачузетс и австралийката Даниел Хайамс, модел на бански костюми, от която Били бил обсебен за кратко по време на една от последните си дълбоки депресии. Тъкмо затова твърденията му били отдавани на душевното му заболяване. Полицията не открила никакви данни за подозрителни обаждания нито на мобилния, нито на домашния му телефон. А Били не можел да предостави никакви записи. Така никой не разпитал Дженифър Хамлин, нито някой от другите хора, споменавани от Били.
Телефонът й иззвъня и Алексия подскочи. Бе малко след шест сутринта. Кой би се обаждал по това време?
— Алексия? Хенри се обажда. Събудих ли те? — Гласът на премиера беше напрегнат.
— Не. Не. Станала съм. Какво е станало?
— Нищо извънредно. Може би не биваше да ти звъня толкова рано. Просто исках да те информирам навреме. Опасявам се, че с Шарлот няма да успеем да дойдем довечера.
— О! — Алексия преглътна разочарованието и раздразнението си. Щом нямаше нищо извънредно, беше непростимо да се отказва в последния момент. — Колко жалко.
— Да. Изскочи нещо… лично — оправда се Хенри. Алексия се зачуди дали „нещото“ не е Лора Луелин, съпругата на спонсора, но не каза нищо. — Съжалявам.
Алексия затвори. Първоначалният й гняв премина в притеснение. Напоследък премиерът определено се държеше странно с нея. Тя долавяше у Хенри Уитман някаква непозната доскоро предпазливост. „Тези копелета в кабинета са готови на всичко, за да ме видят провалена. Дали са намерили повод да му извиват ръцете? Вероятно Едуард Манинг знае нещо. Сигурно заради това Хенри ме разпитваше за него онзи ден и едва не ме приканваше да се отърва от началника на кабинета си“.
Или пък проблемът беше в Шарлот Уитман. Съпругите често ревнуват мъжете си от служебните им отношения с други жени. „Само че аз съм прекалено стара, за да ме възприемат като заплаха“.
Може би ВСЕ ПАК беше Лора Луелин? Явно зад ненадейния отказ на Хенри имаше сериозна причина.
След само пет минути безплодни разсъждения Алексия се овладя. „Ставаш параноичка. Оставяш се на стреса“. Убийствата не й даваха миг покой нощем, а и като се добавеше и притеснението за предстоящото парти, плюс ежедневните битки, които тя като жена в Уестминстър бе принудена да води… Определено имаше нужда от почивка.
Телефонът й звънна отново. Този път беше съобщение от Луси Майър.
„Нямам търпение да те видя!!! — гласеше текстът, последван от цял низ усмихнати танцуващи и целуващи емотикони. — Купонът ще е върховен!!!“
Алексия се засмя. Луси й беше липсвала с неизменно бодрото си настроение и неизчерпаем ентусиазъм. Вероятно някога на надгробната й плоча вместо епитаф щяха да издялат три удивителни.
Алексия пъхна досието на Хамлин в чекмеджето на бюрото си и го заключи.