Выбрать главу

„Мъртъв е. Майкъл е мъртъв“.

Странното бе, че в този момент се замисли за тържеството. Какво ли ставаше в Кингсмиър след трагедията с Майкъл? Дали въпреки това събитието щеше да се състои? Или пък пристигналите държавни глави щяха да бъдат връщани? Опита се да си представи това:

„Съжалявам, ваше височество. Случи се трагедия. Синът на домакините загина“.

— Нагоре ли си, мила?

„Майкъл е мъртъв, не можем да продължим“.

— Четвърти етаж.

„Майкъл умря в болницата, не можем да продължим“.

— Интензивно отделение. С какво мога да ви помогна?

— Съмър? — Гласът на Теди де Вер достигна до съзнанието й.

Обърна се и го видя. Трябваше да минат няколко секунди преди мъглата в съзнанието й да се разнесе и да разпознае приятните познати черти на бащата на Майкъл.

— Теди! — Тя избухна в истеричен плач.

— Недей, недей… — Теди я прегърна бащински, за да я успокои. — Не плачи. Всичко е наред.

— Как наред? Не е наред — изви Съмър. — Той е мъртъв!

Теди я погледна объркано.

— Не, не е.

Надежда задави Съмър.

— Не е мъртъв?

— Не, мила. Кой ти каза това?

— Рецепционистката. Долу.

Краката й се подкосиха. Теди я заведе до един стол.

— Сигурно се е объркала. Отначало екипът на бърза помощ го е обявил за мъртъв. Но след като са го докарали тук, лекарите са успели да върнат сърцето му към живот.

— Значи е добре?

Толкова силни емоции наведнъж. Лутането между надежда и отчаяние я замайваше.

— Не бих казал, че е добре. В кома е. Само това знаем. Оперираха го цели три часа и направиха всичко възможно.

— Но той ще се оправи.

Теди разтърка очи и каза изтощено:

— Откровено казано, не знам, Съмър. Алексия разговаря с лекарите. По-добре да попиташ нея. Сега е при Майкъл.

Една сестра заведе Съмър в стаята, която приличаше по-скоро на командния център на космическия кораб „Ентърпрайз“, отколкото на болница. Навсякъде се виждаха апарати, жици и светлинки — по стените, на стативи до леглото на Майкъл, някои дори висяха от тавана.

И сред всичко това лежеше самият Майкъл.

Съмър вдигна ръка пред устата си.

Нямаше кръв. Беше толкова чист и лежеше така безжизнено, че все едно не беше реален човек. Тялото му бе покрито с бял чаршаф, а цялата горна част на лицето му беше бинтована. Виждаха се само брадата и устата му, закрити от тръбите на дихателната апаратура зад леглото. Свистенето на помпата, която вкарваше и изкарваше въздух от дробовете му, придаваше на модерно оборудваната стая старомодната атмосфера на анимациите на Руб Голдбърг10. Съмър почти очакваше някакво джудже да изскочи иззад таблата. Вместо това Алексия стана от стола си да я посрещне.

— Съмър. Как си? — Алексия й протегна ръка със съвършен маникюр. Пръстите й бяха ледени. — Толкова мило от твоя страна, че дойде.

Съмър я погледна безизразно. Мило ли?! Алексия я посрещаше, сякаш бяха на коктейл. Не си ли даваше сметка колко сериозно е положението?

— Какво става, Алексия? Какви са всичките тези апарати? Теди каза, че си разговаряла с лекарите.

— С хирурга, да. Доктор Крикдейл. Изключително приятен човек.

Съмър чакаше.

— Виждали сме се и преди — продължи Алексия. — Запознахме се на една сбирка с избирателите. Съпругата му свърши невероятна работа като организатор на благотворителната акция.

На Съмър й се прииска да я зашлеви. „Не ми пука за срещата с избирателите! Какви ги дрънкаш? Синът ти сигурно умира!“ Вместо това направи усилие да се овладее и попита:

— Какво казва доктор Крикдейл за състоянието на Майкъл?

— А, да. Майкъл е в кома, предизвикана кома.

Съмър се ужаси.

— Искаш да кажеш, че лекарите са му причинили това нарочно?

— Наложи се, за да могат да оперират мозъка му.

— Оперирали са му мозъка? — Съмър се вцепени от страх. За втори път през последните няколко минути й се наложи да седне.

— Да — каза Алексия. — Твърдят, че е карал с над сто и трийсет километра в час, когато се е блъснал в камиона. Било е страничен удар, но при тази скорост е истинско чудо, че въобще е оживял. Двата крака и двете му ръце са счупени, има вътрешни кръвоизливи, но главната травма е в главата. Доктор Крикдейл е извадил шестнайсет костици от дясното му полукълбо.

вернуться

10

Рубенс Голдбърг (1883–1970) — известен американски карикатурист, скулптор, писател, инженер и изобретател. — Б.пр.