Все едно съобщаваше прогнозата за времето — толкова спокойна, толкова хладнокръвна.
— Има сериозно подуване и кървене в мозъка. За съжаление първите снимки от скенера показват много слаба активност. Ще чакаме следващите резултати, но доктор Крикдейл не дава голяма надежда.
— Ще оживее ли? — шепнешком попита Съмър.
— На този етап не могат да кажат. Може би. Но това може да не е най-добрият изход.
Съмър я погледна изумено. Майката на Майкъл винаги я бе плашила. Според Съмър Алексия беше студена като риба, но тя никога не си бе представяла, че може да е толкова безчувствена към собствения си син. Към Рокси — е, това се знаеше. Но Майкъл открай време бе нейната гордост.
— Какво искаш да кажеш? Че не искаш той да живее?
— Не и като зеленчук. Не. Ще остана с него довечера. — Алексия царствено й обърна гръб и положи отрупаната си с диаманти ръка върху безжизнената ръка на Майкъл. — По-добре ела сутринта.
Императрицата отпращаше личната си прислуга. Смайването на Съмър от дистанцирането на Алексия премина в гняв.
— Искам да остана. Майкъл би искал да съм тук.
— Не. — Стоманеният тон на Алексия не остави никакво място за уговорки.
Съмър понечи да се възпротиви, но Теди деликатно докосна ръката й и й прошепна:
— Не сега.
Отвън, в коридора, й обясни:
— Не я съди прекалено сурово, скъпа. Тя е в шок. Като всички нас.
— Как може да е толкова студена, Теди!
Не бе искала да е толкова пряма, но думите сами изскочиха от устата й.
— Знам, че изглежда така — мило отвърна Теди. — Но това момче е всичко за нея.
„Той е всичко и за мен“, отчаяно помисли Съмър.
— Не можеш ли да я убедиш да ми позволи да остана? Ами ако… — Тя отново се разплака. — Ами ако умре нощес?
Теди я погледна безкрайно мило.
— Ако умре нощес, няма да има нужда от теб. Нали така?
На следващата сутрин неделните вестници бяха пълни със снимки на несъстоялото се тържество в Кингсмиър и със сензационни факти за почти фаталния инцидент със сина на Алексия де Вер. Неделният „Сън“ пръв измисли израза, който щеше да преследва Алексия през следващите месеци: „ПРОКЛЯТИЕТО НА ДЕ ВЕР?“ Сякаш за една нощ добрият образ, който Алексия бе градила през изминалата година пред британското общество, бе започнал да се срива. Покрай последната трагедия, която им даваше богат материал за предъвкване, таблоидите изровиха всички стари слухове за Рокси и „истинската история“ на дъщерята на вътрешния министър и мистериозното й падане от третия етаж. Публикуваха се снимки на Рокси в инвалидна количка пред болница „Джон Радклиф“, където Майкъл де Вер оставаше „в критично, но стабилизирано състояние“. Отново бяха извадени от прахта старите познати нападки за случая на Санджай Пател.
В дома си в Източен Лондон Гилбърт Дрейк поглъщаше със злорадо задоволство отразяването на събитията.
Точно като в „Изход“, когато фараонът отказал да освободи Божиите хора и за отмъщение Господ избил всички първородни, и хора, и животни, така и Алексия де Вер бе наказана за това, че бе държала бедния Санджай зад решетките.
„Тя ще пожертва първородния от утробата си пред Господа.
Трябва да се предпазвам от греха на гордостта. Отмъщението е от Бога, не от мен. Аз съм само Негово оръдие.“
Помоли се за напътствие. „Покажи ми волята си, о, Боже. Покажи ми изход от тук“.
Възмездието най-сетне бе дошло. Но краят му още беше далеч.
Две седмици след инцидента с Майкъл Алексия се срещна с премиера.
— Имаш право на отпуск, нали знаеш — напомни й Хенри Уитман. — Никой няма да те вини, ако решиш да се оттеглиш за малко, за да бъдеш със семейството си.
Алексия присви недоверчиво очи. Министрите от кабинета не се оттегляха „за малко“. Те или се впиваха в поста си, или го губеха. Хенри Уитман знаеше това не по-зле от нея.
— Опитваш се да се отървеш от мен, Хенри?
— Не, разбира се — запротестира Уитман. — Не бих посмял!
— Добре — отвърна Алексия, но си спести усмивката. — Майкъл още не е дошъл в съзнание. Според лекарите това изобщо е малко вероятно.