Выбрать главу

„Трябва да се обадя на Томи“.

Седна в стола на Майкъл и с изненада установи как лудо заби сърцето й. Нима бяха изминали само две седмици, откакто се бе качила на влака за Оксфорд, убедена, че ще спипа Майкъл в изневяра? Онази нощ той я бе накарал да си върне вярата в него, в тях двамата като двойка. Но сега отново я налегнаха съмнения. Наистина ли искаше да рови в пощата на Майкъл, в снимките, в контактите му във фейсбук? Щеше ли да преглътне видяното?

Екранът настоятелно мигаше насреща й. Искаше парола.

„Каква съм глупачка! Естествено, че ще има парола“.

Написа пин кода на Майкъл: зодиакалния му знак и рождената дата.

„Прекалено лесно, но човек никога не знае“. Засечка. Тя опита с различни комбинации от имената на семейството му, добави и своето име за всеки случай, но отново нищо. „Е, ще трябва да наема някой професионалист да го хакне. Освен ако Томи или Рокси не я знаят“.

Бутна лаптопа настрани и се зае с най-близката купчина документи. Не знаеше какво точно да търси, просто започна да ги сортира. Фактурите — вдясно, касовите бележки — вляво. Разпредели ги на служебни, лични и за изхвърляне. Изтича до кухнята да вземе чувал за боклук за пликове, дипляни и други непотребни. Работата я погълна. Когато спря, вече бе шест вечерта и слънцето се спускаше към хоризонта и хвърляше златисти отблясъци през щорите на пода на кабинета.

Съмър се изправи и се протегна като котка. Тъкмо се канеше да си сипе едно питие, когато някаква кутия в ъгъла привлече вниманието й. Всичко тук беше пълна какофония, само съдържанието на тази кутия — изрезки от вестници и списания, фотокопия на писма — бе внимателно разделено по цветове. Освен това кутията беше пъхната между библиотеката и голям пожарогасител, не точно скрита, но определено сложена на сигурно място, та хем да не се набива на очи, хем да не бъде въвлечена в общия хаос.

Съмър внимателно измъкна кутията и я занесе в кухнята. Изрезките бяха подредени по дати. Почти всички бяха свързани със случаи, засегнати от реформата в наказателното правосъдие, въведена от Алексия.

Някои бяха наистина потресаващи.

Дая Гинеску, румънска имигрантка, получила четири години за джебчийство, но присъдата й била увеличена на седем и не й било разрешено да види седемгодишния си син, който починал от левкемия.

Другите бяха евтини сълзливи истории, раздухани до трагични мащаби от пресата. Съмър не можеше да изпита никакво състрадание към Дарън Найлс например, професионален крадец, чиято годеница го зарязала, защото трябвало да отложи сватбата с година и половина.

Най-много материали бяха събрани по случая на Санджай Пател. Осъден за трафик на наркотици по скалъпени доказателства, както твърдяха близките му, Пател се бе обесил в затвора от отчаяние заради удължената му присъда.

Съмър прокара пръсти по снимката на Пател. У него имаше нещо мило — и деликатно, и тъжно. Ако бе пренасял хероин, беше ясно защо картелите са го избрали. Имаше съвършеното лице на муле, наивно, с невинни тъмни очи и излъчващ чистота дори от гроба.

Но приятелите му съвсем не бяха невинни. До изрезките за Пател Майкъл пазеше фотокопия на три заплашителни писма до Алексия. Две от тях, написани на ръка, ако въобще можеше да се каже написани — правописните грешки биха били срам и за петгодишно дете, — явно бяха от един и същи човек. Обидните думи и други сексистки квалификации, почти гинекологични термини, подсказваха, че са писани от мъж. Но не толкова езикът, колкото свирепата омраза във всяка дума порази Съмър. Авторът искаше да пререже „гръкляна“ на Алексия и да я гледа как „квичи като прасе“. Тръпнеше да й „отреже“ гърдите и да я накара да плати за стореното от „теб, смрадлива…“ Третото писмо беше на по-различно ниво, пълно с библейски цитати, плашещи с Божия гняв, който щял да се излее върху Алексия заради „греховете“ й. Съмър не знаеше кое от писмата я порази повече. Не беше почитателка на Алексия, особено в момента. Но писмата направо смразиха кръвта й.