Съзнава се кучето, че тез пари не е печелил с пот, та затуй ги прежаля и счита Ивановата постъпка за благодеяние. Но ако беше Иван най-страшен злодеец и беше турчин, то не той, не Гюмюш-Герданът, циганин да додеше да каже: тоз човек е добър, правителството ще го пусне; ала — гяур дър Юван!22
… Жално е юнак да падне! Тежко му, който се хване! Добря убиха в Средна гора, дружината му — едни бегаха, други се предадоха от чорбаджии.
Няма по-ядно, по-възмутително чувство у човека от туй да гледа как някой, който вчера е треперал като листо само от погледа на някого, днес да се обхожда с него най-презрително, най-варварски. Мъките и изтезанията, що претърпяха някои от дружината на Добря и други, кои никак и с нищо не участвуваха в нея, показват до каква степен на зверство достигва страшливия и низкия [в] опасност турчин, в минути кога животът и имотът на българина зависят от него. Не можем всичко това описа хладнокръвно, не можем сичко издума; ала за да приведем един бляскав пример от турското правосъдие, ний се принуждаваме и ще кажем за убиването на Добря, за предаването и улавянето на другарите му, като в същото време сравним наказването едного от тях с онуй на правителствения чиновник Мехмед чауш, който, като калоферски началник над жандармите, в споразумение с мюдюрина23 влезе лани лято през нощта срещу празника Св. Пантелеймон в къщата на един добър патриот на име Тону Славов, и с няколко пазители на мирът и тишината удуши и него, и жена му и зе, както знайм, повече от 30–40 хил. гр.
… Наежили се бяха сичките турци от Гьопца и Казанлъшко против четата на Добря войвода и сичкия си яд изкараха от мирните жители по селата! Двама-трима кърсердари с по 20–30 келеша ходеха и денем и нощем да гонят „пантите“24 и вместо тях, стигаха се един други, вместо следите на Добря, намираха своите. Добри нейде си към Загари или над самия Калофер — Ташчиоглу и Куртчият гонят го по селата, бият го и убиват по къщята, ядат му кокошките и млиновете и отнимат му имането. — Как? Твърде лесно. Замине Ташчиоглу 2–3 часа напред и посред нощ нападне на някое село, обере две-три къщи и върне се, та земе Куртчият да сгащят Добря, че еди-де си сторил такава и такава пакост. Отиват и в къщата на бития и обрания, ядат млинове и кокошки, плюскат люта и мислят, де пак Добри ще стори пакост!
Тоз пример на турски ум послужи за урок и на самото правителство, кое дотогава се не договеждаше, че може с името на Добря да поднови доходите си от Калофер, кои откак излезе Добри с дружина, бяха спрели, защото не смееше вече читак да вкара говедата си в калоферската мера, и калоферци от туй не виждаха вече нужда [да] я купуват от разбойниците на турското правосъдие. Па защо в такъв случай да се не убият и някои други завераджии, какъвто беше Тону Славов, първата жертва от Калофер за рахатя на затлъстелите шопари и прецедени от пиянство и разврат суйту25 и в Пловдив?
Заповед от пловдивския паша до калоферския мюдюрин, от мюдюрина до жандармския началник Мехмед чауш, и в една нощ срещу Св. Пантелеймона, Тону и жена му, млада и хубавица една българка, удушиха се с един скотски свиреп начин и зеха им се повече от 30–40 х. гр. Уби се Тону през нощта, и на утрето секи умислен чербаджия думаше: „Добрюва е тази работа!? — Добрюва.“ И мюдюринът, насърчен от туй, беснееше, и псуваше като мюдюрин секи гяурин26, сяка гяурска майка, а най-много Добря и невинните майки на дружината му; а Мехмед чауш побърза и замина за Пловдив с Тонувите парички. „Това ти кучка отнела!“ Но случай откри злодейството. Като бил Тону от някое време зле болен, дохаждала почти сяка вечер някоя си жена да се навърта около него нощем, тази жена отворила и пустила злодейците, и на изпита в Калофер отрекла се от това. Мезличът27 я предава на кърагасъ28, да я закара на Пловдив, и той из пътя като не знаял, види се, че инициативата за убийството е дало самото правителство, за да си изпълни длъжността към една гяурка, гудил я на мъки и гнусни насилия и тя са признала, сир. казала, че Мехмед чауш с няколко заптии влезе и удуши Тона и жена му, и че тя им отворила вратнята и къщните врата. Но „гарван гарвану око не вади“ — като чува кучето името Мехмед чауш, опва жената на още по-страшни мъки и принудил я да промени турското туй име на българското Добри. „Тъй да кажеш и на калоферският мезлич, че после жива те одирам…“ — изкрещява кърския съдия и връща жената пак в Калофер; на мезлича тя потвърдила първото, а не второто, като казала, разбира се, мъките и заканванията на „съдията“. Тогава вече се свестяват и нашите говеда чорбаджии и наскърбени от туй, види се, че нямало и тям кокалче от „келепиря“, направят мазмата29 и с нея изпровождат и жената до пловдивския паша да излови и накаже злодейците, и парите да задържи за наследниците Тонови… Работата се свърши като сяка турска работа — злодейците се изловиха и наказаха със сичката строгост на корана, и в името на чифутската си брада пловдивския фактор реши: Мазматата в торбата на турския архив: жената е луда — да се затвори; Мехмед чауш е мусулманин — да се накаже от чаушин30 милязимин31 и задържи в пашовския конак на служба; а колкото за парите на Тона — да се улови Добри, ще се земат…