Слушайки разсеяно, Тери отново усети вълна от раздразнение към сестра си. Срещата с Бен бе породила в главата й толкова планове. Не се съмняваше, че ако събере Флорънс и Бен, двамата ще си паснат чудесно. Освен това не се съмняваше, че само гениално хрумване — или динамитен заряд — може да откъсне Флорънс от нейната лаборатория за толкова дълго, че да прекара цяла вечер с него.
— О, Флори! — прекъсна я тя. — Нима никога не ти се иска да се позабавляваш? Бъхтиш по цял ден и почти цяла нощ, мотаеш се с тия твои лъчи, спектри и цветове; ако спреш поне за съвсем мъничко, ще разбереш какво имам предвид…
Флорънс се разсмя звънко.
— Слушай, Тери. Днес цял ден не съм работила; просто не мога, преди да ми докарат реостата. И ми дойде до гуша да се тревожа за него. Когато пристигне, тогава ще се позабавлявам… Искаш ли нещо да хапнеш?
И двете разбраха, че това е сигнал за промяна на темата; така и стана. Естествено, Флорънс скоро забрави за разговора и се унесе нейде из лабиринтите на математиката; Тери обаче упорито предъвкваше проблема. Това положение траеше прекалено дълго. Ами че Флори можеше да остане стара мома! Тери изпитваше ужас от подобна перспектива…
През следващите десет дни Тери на четири пъти се срещна с Бен Пастен. И всеки път го харесваше още по-силно — за Флорънс, разбира се. Че как иначе. Висок, сериозен и леко прегърбен, Бен не спадаше към нейния тип мъже… но пък беше ужасно сладък. Ех, ако Флорънс… но не, Флорънс категорично отказваше да дойде и да го види, дори отказваше да се поразкраси и да позволи на Тери да го доведе. Може би някой друг път; но сега с новия стробоскопичен ефект… и конгресът идния месец; просто трябвало да си подготви доклада; и с две думи, Тери, скъпа, моля те, не ставай такава хитруша.
Веселите, игриви усилия на Тери взеха да стават донякъде мрачни.
Сблъсъкът дойде една вечер, докато Тери стоеше край камината и неволно подбираше най-подходящото място в стаята, където осветлението би подчертало изящния й профил. Тя имаше вроден артистичен усет; и в последната молба към сестра си го използваше до предел. Но колкото повече говореше, толкова по-малко я слушаше Флорънс. Имаше си всичко, което можеше да желае — новият реостат с микро-нониус най-сетне бе пристигнал! — а скъпата сестричка се мъчеше да й прехвърли някой от вятърничавите си поклонници.
— Грешиш, Тери — твърдо заяви тя, когато най-сетне успя да вземе думата. — Животът ми не е нездравословен и не съм решила да остана стара мома. Както, впрочем, не съм и решила да се омъжа. Не го ли разбираш, глупаче? Имам си по-важни грижи.
— Важни ли? — изписка сестра й. — Че има ли нещо по-важно от съпруг, дом и… и з-з-закрилата, която ще ти осигури…
Тери едва се сдържаше да не избухне. Флорънс отвърна тихо и нежно:
— Скъпа, имам си дом. А закрила не ми трябва. Сега, ако обичаш…
Тери хукна навън.
— Флорънс, за момиче с толкова мозък понякога си не-о-пи-суе-мо ГЛУПАВА!
Вратата се затръшна и Тери изчезна до края на вечерта. Флорънс сви рамене. Мразеше сцените, но знаеше, че от време на време има смисъл да се разиграват — те прочистваха въздуха. Сега щеше да настане мир за пет или шест седмици, като през първите две Тери навярно щеше да се цупи. Добре де. А сега Доплеровият ефект с настройка на 0.065… и тя отново потъна в лабораторията.
Няколко часа по-късно звънецът забръмча тихо. Флорънс трепна, после пак се унесе в мисли за формулата, която почти бе открила.
— N на пета степен върху косинус, после взимаме мантисата от математическите таблици… проклятие! — повиши глас тя.
Захвърли молива и тръгна към вратата, като попътно реши след малко да натъпче звънеца с памук. Рязко отвори и пред взора й изникнаха яка и вратовръзка — твърде изящна вратовръзка, трябваше да признае, а тя определено разбираше от цветове и съчетания… сетне погледът й плъзна нагоре към издадена брадичка с едва очертана бразда по средата, добре оформени устни, леко хлътнали бузи и чифт дружелюбни кафяви очи със зелени петънца. Имаше нещо в тия очи… имаше „нещо“…
— О — измънка тя и се почувства като последна глупачка.
— Дано не ви безпокоя — изрече мъжът с глас, който подхождаше на очите, защото бе също тъй топъл и дружелюбен. — Сестра ви каза, че сигурно ще работите… Аз съм Бен Пастен. Тя каза, че ще си спомните името.
И той изчака търпеливо. Мълчанието взе да става тягостно, додето най-сетне Флорънс се опомни и го покани да влезе. Все пак го стори и двамата застанаха насред стаята, втренчени един в друг. Той беше много висок и кротък, а тя — извънредно привлекателна с лабораторната си престилка, макар че не го подозираше. Бен Пастен изведнъж изпита желание да отметне меките кичури от лицето й и мисълта го накара да се разсмее. Това разчупи леда; тя също се разсмя и смехът беше чаровен.