Първите четирима бяха хора от филмовите среди, присъствали на приема през онази нощ, когато бе загинала Джоди Кремънц. Всеки от тях потвърди, че е видял Дейвид Стори на премиерата и след нея да се движи заедно с млада жена. Всички разпознаха по снимките Джоди Кремънц. Четвъртият — сценарист на име Брент Уигън съобщи, че напуснал приема няколко минути преди полунощ и докато чакал да му докарат колата, на паркинга до него стоял Дейвид Стори заедно с млада жена, която той също разпозна като Джоди Кремънц.
— Защо сте толкова сигурен, че е било няколко минути преди полунощ, мистър Уигън? — попита Крецлър. — В края на краищата това е било празненство. Часовника ли гледахте?
— Задавайте въпросите един по един, мистър Крецлър строго го прекъсна съдията.
— Извинете, ваша чест. Защо сте толкова сигурен, че е било няколко минути преди полунощ, мистър Уигън?
— Защото наистина гледах часовника — каза Уигън. — Ръчния си часовник. Аз пиша нощем. Най-добре ми върви от полунощ до шест сутринта. Затова гледах часовника, тъй като знаех, че около полунощ трябва да се прибера, иначе работата ми ще изостане.
— Означава ли това, че не сте консумирали алкохолни напитки на приема?
— Да, означава. Не бях пил, защото не исках да се изморя или да замъгля творческите си способности. Обикновено хората не пият, преди да отидат на работа в банка или да пилотират самолет… е, поне повечето от тях, предполагам.
Той помълча, докато смехът в залата заглъхна. Съдията се навъси, но не каза нищо. Уигън изглеждаше много доволен от този миг на всеобщо внимание. Бош усети неясна тревога.
— И аз не пия преди работа — продължи най-сетне Уигън. — Писането е творчество, но то е и тежък труд. Така го възприемам.
— Значи споменът ви за срещата с Дейвид Стори малко преди полунощ е кристално ясен?
— Съвършено правилно.
— А вие лично познавахте Дейвид Стори, нали?
— Да, познавах го. От няколко години.
— Работили ли сте някога по филм на Дейвид Стори?
— Не, не съм. Макар че отдавна опитвам.
Уигън се усмихна печално, Дотук всичко беше планирано грижливо от Крецлър, включително и последното признание. Трябваше да обезопасят слабите точки от показанията, като ги изтъкнат сами.
— Какво искате да кажете, мистър Уигън?
— О, през последните пет години съм предлагал на Дейвид и негови хора шест или седем сценария. Той не прие нито един.
При тези думи Уигън смутено сви рамене.
— Бихте ли казали, че това е породило някаква враждебност между двама ви?
— Ни най-малко… поне от моя страна. Така се играе играта в Холивуд. Хвърляш въдицата, докато нещо клъвне. Ако не друго, то поне си закаляваш нервите.
Той се усмихна и кимна на заседателите. Бош беше настръхнал. Искаше му се Крецлър да прекрати разпита, преди заседателите да са намразили цялото обвинение.
Крецлър явно усети същото, защото каза:
— Благодаря, мистър Уигън, това е всичко.
Уигън посърна, когато осъзна, че моментът на слава е свършил. Но Фоукс, който бе отказал да разпитва първите трима свидетели, внезапно стана и пристъпи към катедрата.
— Добро утро, мистър Уигън.
Уигън високомерно вдигна вежди.
— Добро утро.
— Само няколко въпроса. Можете ли да изброите пред съдебните заседатели заглавията на филмите, заснети по ваш сценарий?
— Ами… засега не е заснет нито един. Имам предложения и вярвам, че след няколко…
— Разбирам. Ще се изненадате ли, ако узнаете, че през последните четири години общо двайсет и девет пъти сте предлагали идеи или сценарии на мистър Стори и негови хора, като винаги ви е било отговаряно с отказ?
Уигън се изчерви.
— Ами, аз… предполагам, че може и да е вярно. Всъщност… не знам. Не си водя подобни сметки за разлика от мистър Стори.
В последните думи прозвуча нескрита злоба и Бош примижа от досада. Няма нищо по-лошо от свидетел, който е уличен в лъжа и се опитва да атакува. Бош се озърна към заседателите. Неколцина бяха привели очи — знак, че изпитват същите чувства.
Фоукс се приготви за убийствения удар:
— Обвиняемият ви е отблъснал двайсет и девет пъти, а вие, твърдите пред заседателите, че нямате лоши чувства към него, така ли, сър?
— В Холивуд това си е просто бизнес. Питайте когото искате.
— В момента питам вас, мистър Уигън. Нима твърди те пред заседателите, че не храните неприязън към този човек, който упорито и неуморно повтаря, че творчеството ви е некадърно?
— Да, така е — измънка Уигън пред микрофона.
— Е, значи сте по-добър човек от мен, мистър Уигън — каза Фоукс. — Благодаря, ваша чест. Нямам повече въпроси.