— Да разиграем пиесата. Ще използваме Таферо, за да стигнем до Стори. Нали разбираш, че всичко води натам.
— Пак говориш в множествено число. Вече си планирал всичко, нали, Тери?
— Не съвсем, но продължавам да работя.
Не искаше да спори с нея за ролята си в разследването, затова добави:
— Слушай, обядът ми изстива.
— Извинявай. Да ти е сладко.
— Позвъни ми по-късно. Аз ще опитам да се свържа с Бош. Нещо ново за Туили и Фридман?
— Мисля, че все още са там, при него.
— Добре. Пак ще се чуем.
Той изключи телефона, слезе от джипа и изхвърли сандвича в кошчето за боклук. После пак се качи и включи двигателя. По пътя към пощенския клон той отвори всички прозорци, за да прогони миризмата на мазнина.
39
Докато крачеше към свидетелското място, Анабел Кроу привлече всички погледи в залата. Беше потресаващо привлекателна, но вървеше плахо, почти тромаво. Изглеждаше едновременно млада и състарена, а това я правеше още по-привлекателна. Лангуайзър щеше да води разпита. За да не отклони вниманието на публиката, тя пристъпи към катедрата едва когато Анабел Кроу зае мястото си.
Бош почти не забеляза, че влиза последната свидетелка на обвинението. Седеше зад масата с наведена глава, унесен в мисли за срещата с двамата агенти от ФБР. Веднага бе разбрал що за стока са. Надушваха мирис на кръв и знаеха, че ако лепнат убийството на Гън върху Бош, мигом ще се озоват върху гребена на огромна вълна от вестникарска шумотевица. Очакваше ги да атакуват всеки момент.
Лангуайзър набързо зададе на Кроу поредица от общи въпроси, чрез които установи, че е начинаеща актриса с участие в няколко пиеси и телевизионни реклами, а също и с епизодична роля във филм, който тепърва предстоеше да излезе на екран. Нейната история като че потвърждаваше колко е трудно да се пробие в Холивуд — тя бе ослепителна хубавица в един град, пълен с красиви жени. Все още получаваше всеки месец пари от родителите си в Албукърки.
Продължавайки към по-важната част от показанията, Лангуайзър се спря на 14 април миналата година, когато Анабел Кроу излязла на вечерна среща с Дейвид Стори, След кратко описание на вечерята и напитките в ресторант „Дан Тана“, Лангуайзър насочи разказа към втората половина на вечерта, когато Анабел придружила Стори в дома му на „Мълхоланд Драйв“.
Кроу потвърди, че заедно със Стори изпили на задната тераса цяла кана „Маргарита“5, преди да влязат в спалнята.
— Доброволно ли влязохте, мис Кроу?
— Да, доброволно.
— Встъпихте ли в интимна връзка с обвиняемия?
— Да.
— И това беше секс по взаимно съгласие?
— Да.
— Случи ли се нещо необичайно след началото на сексуалните ви отношения с обвиняемия?
— Да, той започна да ме души.
— Започна да ви души. Как се случи това?
— Изглежда, по някое време съм затворила очи и ми се стори, че той променя позата или се измества. Беше върху мен. Усетих как ме подхвана под врата и повдигна главата ми от възглавницата. После го усетих как нахлузва нещо…
Тя замълча и вдигна ръка пред устата си, като че се мъчеше да запази самообладание.
— Не бързайте, мис Кроу.
Свидетелката сякаш наистина се опитваше да удържи сълзите. Най-сетне тя отпусна ръка и взе чашата вода пред себе си. Отпи от нея, после погледна Лангуайзър с подновена решителност.
— Усетих го как нахлузва нещо през главата ми надолу към шията. Отворих очи. Той затягаше вратовръзка около шията ми.
Тя замълча и отпи още глътка вода.
— Можете ли да опишете тази вратовръзка?
— Беше на шарки. Сини ромбове на пурпурен фон. Помня я много добре.
— Какво стана, след като обвиняемият затегна вратовръзката около шията ви?
— Задушавах се! — отговори Анабел Кроу пискливо, сякаш въпросът бе глупав и не се нуждаеше от отговор. — Той ме душеше. И продължаваше… да се движи в мен… а аз се мъчех да го отблъсна, но той беше много по-силен.
— Говореше ли нещо през това време?
— Само повтаряше: „Трябва да го направя, трябва да го направя“, дишаше много тежко и продължаваше да прониква в мен. Говореше през зъби. Аз…
Тя отново замълча и този път по лицето й се стекоха две сълзи, едната малко по-бавно от другата. Лангуайзър се върна до масата на обвинението и взе пакетче книжни кърпички. Повдигна ги и попита:
— Може ли, ваша чест?
Съдията й разреши да се приближи до свидетелката. Лангуайзър подаде кърпичките, после се върна на катедрата. В залата царуваше тишина, нарушавана само от риданията на свидетелката. След малко Лангуайзър наруши мълчанието.
— Мис Кроу, искате ли почивка?
— Не, добре съм. Благодаря.