42
Маккейлъб се свести от страхотна мускулна болка в раменете и бедрата. Когато отвори очи, осъзна, че лежи по корем на койката в предната каюта. Гледаше външната стена и лявата му буза се притискаше към матрака. Трябваха му няколко секунди, за да си спомни, че беше тръгнал да посети Локридж, когато някой го нападна изотзад.
Съзнанието му се завърна напълно и той опита да от пусне напрегнатите си мускули, но осъзна, че не може да помръдне. Китките му бяха вързани зад гърба, а краката извити назад в коленете и нечия ръка ги удържаше в това положение.
Надигна глава от матрака и се помъчи да я обърне. Не успя. Пак се отпусна и изви глава наляво. Опита още веднъж и този път видя Руди Таферо да стои до койката широко усмихнат. На ръцете си носеше ръкавици и с едната притискаше вързаните ходила на Маккейлъб към бедрата.
Изведнъж всичко се проясни. Маккейлъб осъзна, че е гол и завързан в същата поза като трупа на Едуард Гън. Извитата поза от картината на Йеронимус Бош. Студена вълна на ужас избухна в гърдите му. Той инстинктивно напрегна крака. Таферо очакваше това. Краката почти не помръднаха. Но Маккейлъб чу три тихи щраквания зад главата си и усети как около шията му се стяга примка.
— А сега кротко — каза Таферо. — Кротувай. Още не ти е дошло времето.
Маккейлъб спря да се движи. Таферо продължаваше да притиска глезените му към бедрата.
— Вече си виждал как става — обясни деловито Таферо. Само че този път е малко по-различно. Свързах няколко самохватки, каквито всяко тукашно ченге носи в багажника на колата си.
Маккейлъб разбра. Тънките назъбени ивички пластмаса пяха изобретени първоначално за стягане на снопчета кабели, но скоро се оказаха много полезни за полицейските сили, изправени пред обществени безредици и необходимост да се проведат масови арести. Полицаят може да носи само един чифт белезници, но за самохватките няма ограничение. Стягаш пластмасовата ивица около китките и пъхваш назъбения край през процепа. Зъбчетата щракват и се затягат. Все по-плътно и по-плътно. Можеш да свалиш примката само като я срежеш. Маккейлъб вече знаеше, че щракането преди малко е било от самохватка, стегната около врата му.
— А сега внимавай каза Таферо. — Дръж много здраво.
Маккейлъб заби лице в дюшека. Умът му трескаво търсеше изход. Помисли си, че ако поведе разговор с Таферо, може да спечели време. Но какво от това?
— Как ме намери? — глухо попита той.
— Лесна работа. Брат ми те проследи от кантората и запомни номера на колата. Трябва по-често да се озърташ.
— Ще го запомня.
Маккейлъб разбираше плана. Щеше да изглежда, че Маккейлъб е узнал твърде много и убиецът на Гън го е премахнал. Той отново изви глава към Таферо.
— Номерът няма да мине, Таферо. Хората знаят. Няма да повярват, че е бил Бош.
Таферо се усмихна отвисоко.
— Джей Уинстън ли имаш предвид? Не й бери грижата. След като свърша с теб, ще отида да я посетя. Западен Холивуд, „Уилоубай“ № 8801, апартамент шест. И нея открих лесно. — Той вдигна свободната си ръка и размърда пръсти, сякаш свиреше на пиано или пишеше на машина. — Знаеш ли си работата, нямаш проблеми с избирателните списъци. Регистрирала се е като демократ, представяш ли си? Ченге от отдел „Убийства“ да гласува за демократите. Всякакви ги има на тоя свят.
— Има и други. ФБР е в течение. Ти…
— Те гонят Бош. Не мен. Днес ги видях в съда.
Таферо се пресегна и подръпна една от самохватките, изпънати между краката и врата на Маккейлъб.
— А това тук със сигурност ще ги отведе право при детектив Бош.
Той се усмихна на собствения си план. И Маккейлъб разбра, че всичко е вярно. Туили и Фридман щяха да се втурнат след Бош като селски псета подир кола.
— А сега дръж здраво.
Таферо пусна краката му и изчезна настрани. Маккейлъб се напрегна, за да остане неподвижен. Почти веднага усети как мускулите на краката му пламват от усилието. Знаеше, че няма да издържи дълго.
— Моля те…
Таферо отново се появи. Държеше с две ръце пластмасови сова и се усмихваше доволно.
— Взех я от една яхта малко по-нагоре. Поизтъркана с, но ще свърши работа. После ще потърся една и за Уинстън.
Той огледа каютата, сякаш търсеше място за совата. Избра лавицата над вграденото писалище. Сложи совата там, озърна се към Маккейлъб и леко я измести така, че да гледа право към него.
— Идеално — каза той.
Маккейлъб затвори очи. Усещаше как мускулите му треперят от напрежение. Мислено видя дъщеря си. Тя лежеше в ръцете му, гледаше го над биберона и му казваше да не се бои. Видението го успокои. Той се съсредоточи върху бебешкото личице и имаше чувството, че дори долавя мириса на косата й. Усети как по лицето му се стичат сълзи. Краката му вече не издържаха. Чу щракането на зъбчета и…